Cinderella//Nomin

11

Щом влязохме всички погледи се насочиха към мен. Стана ми неудобно затова побързах да се смеся с тълпата. Ронджун ме изостави за малко ,за да се преоблече и през това време няколко момчета ме заговориха. Опитваха се да разберат коя съм и да вземат номера ми,но аз само мълчах. Накрая се ядосваха, наричаха ме кучка и си тръгваха. Ронджун се бавеше доста и започнах да се притеснявам. Почувствах се адски не на място и безпокойството ме заля. Видях и доведените си братя,които ме погледнаха за миг,миг в който сърцето ми забърза ритъма си и забравих как се диша. После отклониха поглед и аз бях свободен да си поема въздух отново. Изгубих ги от поглед и почувствах облекчение от факта ,че наистина не ме познаха.

В следващия момент някой ме потупа по рамото и аз се обърнах , за да застана лице в лице с принц. Загледах се в очите му и осъзнах че това е Джено. Затаих дъх осъзнавайки колко близо бяха лицата ни. Силната бучаща музика заглъхна и всичко което съществуваше в този момент бяхме аз и Джено.

- Добре ли си ? - попита той,връщайки ме към реалния свят,свят в който аз и Джено заедно не съществуваше като вариант. - Изглеждаш така всякаш ще припаднеш всеки момент

- А? - изтърсих аз и се проклех на ум ,за дето не съумях да съставя изречение и прозвучах като пълен идиот - Така де,какво имаш предвид ? Добре съм си

Преправих леко гласа си както ми каза Ронджун. Изглежда звучеше достатъчно достоверно,защото Джено не изглеждаше потресен от факта , че момиче звучи като момче.

- Сигурна? Не изглеждаш съвсем добре..

- Да добре съм..просто ,ъъ.. човека с който дойдох не се появява и се притесних - отвърнах и отново се огледах за Ронджун,как смееше да ме оставя сам в такъв момент

- Щом партньора ти го няма,тогава искаш ли да танцуваш с мен? - предложи той и отстъпи малко назад,подавайки ръката си напред. Не само изглеждаше като принц,ами се и държеше като такъв

- Ъ.. - изглежда способността ми да говоря отново ме напусна. Исках да хвана ръката му и да танцувам с него цяла нощ,но...с този костюм се чувствам всякаш го лъжа...което всъщност си е точно така. - ...да

Той се усмихна ,хвана ръката ми и ме поведе към средата на дансинга. Каза ми да го изчакам за минутка и когато се върна диджея пусна бавна музика. Джено хвана едната ми ръка с неговата,а другата обви около кръста ми и ме придърпа близо до него. Краката ми поддадоха и ако Джено не ме държеше щях да се сгромолясам на пода. Проклети токчета. Двамата се движехме в ритъма на музиката и изведнъж ми стана гузно. Джено си мислеше ,че танцува с красиво момиче,а всъщност танцуваше с мен. Колко ли разочарован би бил ,ако знаеше истината? Изглежда притеснението се бе изписало на лицето ми, защото Джено ми се усмихна и ме придърпа още по близо до себе си. Усетих как бузите ми започнаха да парят и изведнъж ми стана горещо. Усмивката му ме накара да се отпусна и в крайна сметка реших ,да се оставя на момента. Все пак рискувах всичко ,за да съм тук,може поне да се насладя на вечерта.