Cinderella//Nomin

17

Не дочаках слънцето да изгрее преди да събера всичко, което мога в раницата ми за училище и да изляза през прозореца. Джехьон и Джони не се опитаха да се върнат, за да довършат започнатото, но знам че няма да ме оставят намира докато не получат това което искат. Не знам защо точно решиха, че искат мен и то по този начин. Но това в момента няма значение. Заплашиха ме, че ще остана на улицата без тях, където ще ме изнасилят. Но ако остана в тази къща, резултата няма да е по различен.

Бях толкова разстроен и ужасен от случилото се, че изобщо не забелязах кога съм стигнал дома на Ронджун. Последните няколко часа са ми като в мъгла. Застанах на вратата на апартамента му, но не почуках. Вместо това седнах на стълбището и подпрях главата си до стената. Тялото ми си умираше за сън в момента, но мислите ми нямаше да ме оставят да спя. Пък и стълбището на жилищен блок не е най подходящото място за спане. Времето се изниза без да забележа, а моментите от случилото се преди няколко часа се повтаряха в главата ми. Опитвах се да мисля за друго но не успявах. Усещах ръцете им по тялото си и вкуса в устата си. Бях изтъркал тялото си докато кожата ми не почервеня и бях измил зъбите си докато не започнах да плюя кръв. И все пак спомена не отминаваше.

Вратата на апартамента на Ронджун се отвори и той излезе от там облечен в училищната си униформа. Надигнах глава, за да срещна объркания му поглед. А след като забеляза зачервените ми от плач очи очите му се разшириха и той се наведе ,за да ме прегърне. Зарових нов във врата му и оставих сълзите да текът по бузите ми. Той ми помогна да се изправя, а след това ме поведе вътре в апартамента. Настани ме на дивана във всекидневната, но през цялото време не ме пусна. А и не исках да го прави. Беше хубаво да усетя топлината на тялото му. Беше някак успокояващо и определено по приятно от докосването на братята ми.

- Искаш ли вода? - попита той, а аз поклатих глава. Той започна да гали косата ми, а аз да подсмърчам

- Ронджун - изхлипах аз

- Тук съм Джемин, до теб съм

- Благодаря, че си до мен

- Разбира се, винаги можеш да разчиташ на мен

Той се отдръпна, за да вземе салфетките, които седяха на масата и с тях изтри лицето ми от сълзите, а след това отново ме прегърна. Не знам колко време седяхме така докато не се уморих от целия този плач. Нямах сили да мръдна и мускул. Ронджун продължаваше да гали косата ми и от време на време да изтрива лицето ми от сълзите. Благодарих му на ум, затова че не задаваше въпроси. Не бях в състояние да му разкажа какво се е случило и той го знаеше.