Какво е любов?
Не знам.
Така и не успях да си обясня това красиво чувство пропито с болка.
Но защо боли?
Не е ли по - лесно да обичаш и да бъдеш обичан?
Може би не.
Може би любовта е илюзия, караща душата да прелива от щастие и живот, както направиха твоите топли шоколадови очи.
Трябва да те забравя и да продължа напред, но винаги все нещо ще ме спира, докато времето не заличи всичко и не ме остави сама и безчувствена, спокойно скитаща се напът към дома, прибирайки се по уж преките улички, по които минаваш и ти само за да те видя.
Надежда.
Видях топлината в очите ти, дори и да отричаше.
Дълбоко в сърцето си знаех, че някъде там, поне една малка част от теб мисли за мен.
Или може би така ми се искаше.
Още една нощ прекарана в мисли, прегръщайки възглавницата и представяйки си...
Че си ти.
