Част 5

115 9 0
                                    

Взех крема и се запътих към стаята на JM.🤡
Кво ли е измислил тоя
откачалник. 🤣
*Влезнах*
JM:Хубаво, че дойде че щях да умра.
Аз:Леко да не умреш.
И в същото време чух Тае да говори в главата ми.
Тае:Аз съм Тае не викай, че ще провалил плана.
Та донеси чаша със студена вода...
След малко ще дойда.
Явно съм се усмихнала мн злобно щот ме погледна странно.😅
Съблече си тениската.
JM:Кво ме зяпаш?
Аз:Лягай!
JM се изсмя.
JM:Лягам шефе.
Легна по корем и заби глава във възглавницата.
Взех чашата вода до мен и Тае се появи.
JM:Ади де колко още ще те чакам.
Аз:Ей сега.
Тае му завърза ръцете с магия и ми посочи водата.
Взех я в ръцете си.
JM:Какво става.
И се обърна рязко.
Тае му се изплези и аз му излях чашата върху него.
Аз:Не казвай на момиче какво да прави!?
JM:ЕЙ СЯ ЩЕ ВИДИТЕ ВИЕ!!!
Тае:Йо по-добре да бягаме...
Аз кимнах и тръгнахме да бягаме.
Но разбира се как да се сръвня с бързината на вампири.
Спънах се и паднах по гръб(Не питайте как става това🤣👐)
Докато мигна JM беше върху мен и ме гледаше с подхилквена физиономия.
Аз:Нали те болеше гърба?
JM:Нали знаеш, че не можеш да се сравниш с мен?
Каза докато се приближаваше към мен.
Аз:Може да си по-бърз, но аз съм по-умна!!!
Казах и му шибнах една
главичка и избягах🤣💜
Както бягай усетих внезапна болка на ръката си където е гривната, болката беше като горене, което ставаше все по-силно.
Хванах се за китката и си вдигнах ръкава.
Бях права!
Обаче не гореше самата гривна...
А талисмана, който се появи върху нея И СЪЩИЯ СЕ ЗАЛЕПИ ПЛЪТНО ДА РЪКАТА МИ И ГОРЕШЕ!!?!?!!!?!
Беше:

 А талисмана, който се появи върху нея И СЪЩИЯ СЕ ЗАЛЕПИ ПЛЪТНО ДА РЪКАТА МИ И ГОРЕШЕ!!?!?!!!?! Беше:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Какво е това по ДЯВОЛИТЕ!!!
Аз:ААААААААААААААААААААА!
Всички се телепортнах около мен.
Jin:Какво е станало пак.
Аз:ГОРИ!?!?!?!!?!??!
JM вече ми беше хванал ръката и ми дръпна ръкава на блузата.
JM:ТАЛИСМАН!!!
Suga:Какво по...
Какво е това!
RM:Защо виждаме гривната!
Махнете й го!
JM:Опитах не ще!
Suga:Просто ме слушай внимателно!
Успокой се и си подай ръката напред.
JM:Какво ще й правиш!
Suga:Ще махнем гривната така и талисмана ще се махне!
RM:Не можеш!
Той трябва да е в нея!
Yoongi:А ти какво предлагаш!!!
JM:Просто ще държа талисмана, за да не й гори ръката, докато измислите нещо.
Аз:Абсурд!
Yoongi:Много е опасно ако е близо до китката ти.
Аз:А Jimin...?🥺
JM:Спокойно мен не ме боли все пак съм Вампир-усмихна се фалшиво
JM хвана талисмана, а аз го погледнах с почти разплакана физиономия.
Знам, че го болеше...🥺
И изведнъж талисмана спря да пари.
JM:Талисмана спря да пари.
RM:Как така?
JM:Ей така.
Jin:Хора вижте я.
JM вдигна глава към мен.
JM:Защо пак ще ревеш...?
Нали ти казах, че не ме боли.
Аз:Знам, че ме лъжеш!🥺
JM:Ъ.ъм..ъм...
Tae:Не, не те лъже наистина му няма нищо... JK кажи й!
JK:Така е...
Tae:Ето.
RM:Ти ли накара гривната да спре?
Yoongi:Според мен, като се е натъжила, JM ще изпитва болка и го е спряла с енергията си.
RM:Прав е.
JK:А гривната какво представлява?
JM отвори шепата си.
RM:Бухал?
Hobi:Може да е Сова...
RM:Бухалът е символ на разум...
Да си правила нещо стратегически?
Аз:Фраснах на JM главичка.
Всички:😂
JM:Не се смейте сериозно е!
Буквално ситуация беше такава и тя успя да се измъкне за секунда.
Все едно тръгнах да я нападам и тя избяга...
Аз:Хъм..Хъм...
Нападал ма той. Яяя
Не една главичка цели 2 ще ти забия другия път!
Казах го и телефона ми звънна.
JM:Кой е?
Аз:Нз непознат номер...
JM:Дай аз да вдигна.
Аз:Не ми пипай тела!!!
Ало?
???-Здравейте, звъним Ви от училището и ако не дойдете днес ще ви изключим, Довиждане!
Аз:Ох все на мен!😩
Станах и директно тръгнах към училище.
JM:Къде тръгна пак!!!
Jin:Тая пак избяга.
JM:Не и този път...!
Телепортна се пред мен и ме хвана за китката.
JM:Къде отиваш!
Аз:Добре ли си да се телепортваш насам натам!
JM:Ти бягаш!
А защо!
Кой ти каза да бягаш!!!
Аз:Директорката.
JM:Ще го уби...
Директорката!?
Аз кимнах.
JM:Кво иска тая пача?
Аз:Ако не отида ще ме изключи.
JM:Айш!
Ох хубаво да вървим...
Ние бяхме пред даскалото и му казах:
Ох няма ли да ми пуснеш ръката мн бързо ходиш!
JM:Ох да извинявай не се усетих.
Почеса се зад врата и ме пусна.
JM:Да вървим.
Аз:Еми другите момчета?
JM:Аз се разбрах с тях.
Днес ще си седят в къщи и ще дойдат ако има нужда.
Аз:Еми ти?
JM:Аз ще дойда не искам да ме изключат.
Каза и се доближи до лицето ми, целуна ме по челото, усмихна се доволно и влезна във входа на даскалото.
Стана ми приятно и предполагам, че се усмихнах доста...😁🦊
Телефона ми извъня.


Bad MochiWhere stories live. Discover now