Who Wins?

Глава 1

Гледна точка Хари:

Днес беше шестнадесети септември.Бях на училищния паркинг и чаках гаджето си , а около мен всички бягаха или притичваха ,за да не закъснеят за часа.Бяха ни казали,че г-н Монро се е пенсионирал и ще имаме нов учител,но едва ли ще е нещо повече от предния. Зейн отново закъсняваше,така че реших да седна на близката пейка,за да го изчакам. Утре имаме годишнина,а още не мога да повярвам, че сме заедно.

*ретроспекция*

Часове бяха приключили, но имахме тренировка. Зейн беше изчезнал някъде,така че направо тръгнах към футболното игрище. Бяхме започнали да разгряваме, когато изведнъж две от мажоретките дойдоха при нас и ни казаха, че Зейн е паднал лошо, а сестрата я няма.Когато отидохме ,той лежеше и около него бяха се струпали няколко мажоретки. След това започна музика и мажоретките започнаха да танцуват като танцът завърши с надпис "ще станеш ли неговото момче?" ,който държаха. А аз бях в шок, докато Зейн не започна да говори "Още преди дванадесет години, когато се запознах ме на онзи парк,бях запленен от теб.Станахме приятели, но аз тайничко имах чувства към теб.Когато ми каза,че си бисексуален, се зарадвах, защото имах надеждата,че може и да се съберем.Мина година от тогава, но е време да те попитам. Ще станеш ли моето момче?" Като завърши с 24 каратова усмивка, все едно знаеше, че ще приема.

Край на ретроспекцията

Не можех да спра да се усмихвам глупаво на този спомен, докато не усетих две ръце да закриват очите ми.

"Липсвах ли ти,любов?"-нямаше как да не позная този глас и дори от това негово действие настръхвах...но чакай какви ги говоря,трябваше да съм му ядосан.

"Закъсня!Отново!"-казах като станах и тръгнах към стаята, в която имах,с бърза крачка, а Зейн се опитваше да ме настигне.

"Наистина ли,любов? Знаеш,че тази визия не се постига бързо." -каза усмихвайки се чаровно. Имаше навика да използва този прякор.

"Все едно"-завъртях очи и продължих да вървя към шкафчето си,когато усетих ръката на Зейн да се обвива около лакътя ми,а след това ме притисна срещу шкафовете. "

Така ли? Какво да направя за теб,за да престанеш да се сърдиш?"- попитам като започна да се доближава към врата ми.

"Добре тогава. Какъв ден е утре?"-Зейн спря действията си и ме погледна, а след това избухна в смях.

"Утре е сряда, глупчо!"- отговори като продължи да се подсмихва.Сбръчках чело и го избутах от мен, продължавайки към стаята. Чух го да вика след мен,но не му обърнах внимание. Как може да не помни,че утре правим година!? Напоследък е разсеян, но ... Дори не усетих кога съм отворил врата и учителя и още двадесет и шест глави се бяха втренчели в мен.

"А..А-аз съжалявам, че закъснях"- учителя ме погледна преценяващо , а след това кимна. Огледах се за място и видях,че най-добрия ми приятел ми махна да седна до него.

"Какво става, Хаз? Изглеждаш умислен."-ме попита Ед,докато аз си вадех тетрадката.

"Нищо. С Зейн се ..."

"Ясно... Пак ли заради Емили?"

"Не ,ние...чакай Емили?!"-казах като го погледнах в очите, а той веднага отмести погледна си. "Какво за Емили, Ед?"- попитах през зъби.

"Той и тя са ...видели са ги да се це.."

"Едуард, Харолд пазете тишина или ще изхвърчите навън!" -кресна господинът.  Останалото време от часът мина в размишления.Възможно ли е Зейн да я е целунал? Не можеше да е възможно та тя го направи за смях пред цялото училище преди два месеца. Знаех,че това е слух. Все пак той беше известен в училище, беше и футболист. Кой няма да иска да му навреди? Изведнъж звънеца би и ме изкара от мислите ми.Имах нужда от малко тишина, за да помисли над всичко.Влезнах в мъжката тоалетната,когато забелязах една искрящо розова чанта пред втората врата на тоалетната. Поклатих глава развеселено на това как може да са толкова разгонени и отидох до мивката.

"По дяволите Зейн! По-леко!"- се чу от кабината. Автоматично извърнах глава и ръката ми се озова пред устата. Усещах,че се задушавам ,а през главата ми минаха какви ли не картини.Сълзите ми напираха,но нямаше да се разрева като женчо и то в училище. МОжеше и да е Зейн Шейн'Грей от съседния клас.  Излязох по най-бързия начин от тоалетната и тръгнах към паркинга, когато се блъснах в някой

"Внимавай къде хо.."-казах ставайки, но когато срещнах изплашения му поглед, веднага млъкнах. Взирахме се няколко секунди."Съжалявам, бързах и не Ви видях!"- казах като вече му подавах събраните листове.Погледът му се промени и сякаш в него имаше... поход.

"Няма нищо! Просто търсех директорския кабинет"-отговори, усмихвайки се самоуверено. Боже Господи, дяволски красив е и ако имах възможност бих...по дяволите какви глупости си мисля. Аз не съм плейбой и не бих изневерил на гаджето си,което той май правеше в момента.

"Ами той е на втория етаж, първата врата в ъгъла."- казах, вкарвайки *Стайлс чара*.

"Благодаря "-Беше готов да тръгне, преди да го прекъсна

"Стайлс.Хари Стайлс"-представих му се, усмихвайки се чаровно. Синеочкото се засмя и тръгна напред. Може би на имитацията ми на Джеймс Бонт?

"Дано се виждаме наоколо, Стайлс !"-извика. Усмихнах се глупаво и тръгнах към паркинга. Не смятах да оставам за другите часове.