Who Wins?

Глава 3

„Да,целувах се с Емили!"....

„Целувах се с Емили!"...

„С Емили!"...

Изречения,които не можех да избия от главата си.Изречение,които винаги щяха да се повтарят,да напомнят за непоправими грешки,да крещят в съзнанието ми...Аз и Зейн вече никога нямаше да бъдем едно!

Телефона за пореден път звънеше,но не можех,не бях в състояние да вдигна.Дори не видях кой е,а просто го хвърлих на задната седалка.Отивах там,където знам,че няма никого.Знам,защото там беше моето място и никой не знаеше за него.Да се надяваме никой да не го е открил.След около десетина минути спрях в началото на гората."Моето място" беше една изоставена колиба близо до езерото.Тръгнах на там и мислех...за всичко.Какво ще правя ? Без него ? Въпреки всичко го обичах и то много ....вярвах му ! Грешката беше моя,нали? Изцяло моя...аз го накарах да направи крачката към измяната! Само и единствено аз! А сега ?Стоях като пълен идиот плачейки за нещо,за което вината е МОЯ!

Както предполагах нямаше никой.Бях сам заедно с красивото залязващо слънце.Помислих си колко е красиво и самотно...седнах на един камък и положих глава в шепите си. И изведнъж цялата болка те превзема и сковава цялото ти тяло.Всичко се връща като на лента-спомени,ласки,докосвания,усмивки,чувства и това шибано боли и те кара да искаш нещо,което никога няма да получиш отново! А ако го получиш,ще боли!Двойно повече....Да те предаде толкова близък е удър под кръста-подло нещо! В този момент усъзнах,че го мразя!Мразя го толкова силно,толкова дълбоко с душата си,че ми идва да я изтръгна или по-лошо-самата тя заплашваше с такива действия и ти си безсилен да направиш каквото и да е...просто стоиш там и се разпадаш и чакаш някой да дойде и да ти помогне да се събереш,да станеш като нов-нов човек.

Минутите минаваха,а аз нямах желание да се прибера в града,вкъщи,а да не говорим да се върна на училище.Продължавах да гледам вече почти залязалото слънце...мислейки за Луй.Незнайно как ми пак завладя всичките ми мисли.И изведнъж замислен,усетих докосване по рамото.Помислих си,че си внушвам,но продължавах да усещам топлината на рамото ми и когато двигнах поглех го видях! Него. Съвпадение ли беше?Не,не мисля така! Съдбата си играеше игрички с мен и го правеше по най-гадния начин! Не беше истина...да не беше....аз сънувах ! Беше само...

-Ехо,Хари? Добре ли си ? Говоря ти,а ти ме гледаш ...така и не отделяш поглед от мен.Всичко наред ли е ? -Какво трябваше да му отговоря? Че бягям от проблемите си ?Отново? Не,не,не за Бога нищо не трябваше да му казвам! Него не го интересуваше правише го от учтивост и затова само кимнах.