Продължихме пътуването.Драко не сваляше ръката си от мен.Сигнахме.Когато слизахме от влака видях три деца.Изглеждаха ми познати.Едното момче беше с рижава коса, а другото момче и момичето с кафява.Попитах Драко кои са те.
-Хора с които няма да говориш!-каза Драко.
-И защо?-попитах аз.
-Защото така!
-Не можеш да ми казваш какво да правя.-ядосах се аз.
Драко ме хвана за ръката и ме дръпна напред за да вървя по-бързо.Ядосах се и му казах да ме пусне.
-Спри да се дърпаш!Това са Потър,Уизли и Грейнчър. От Грифиндор са.Не искам да говориш с тях.Разбра ли?-попита той.
-Не можеш да ме командваш!-отговорих аз.
-Казах ти да не говориш с тях и точка.-каза той и ме хвана по силно.
*През това време*
-Кое е това момиче което е хванал Малфой?-Хари.
-Не знам....може би гаджето му.-Хармаяни.
-Красива е.-Рон.
-Едва ли е по хубава от храната ти Рон хахаха.-Хармаяни.
-Ще говоря с нея.-Хари.
-Пак ли си търсиш белята с Малфой?-Хармаяни.
Хари отиде по напред.
-Къде отива?-Хармаяни.
*Хари ме настигна*
-Хей!Приятно ми е...аз съм Хари Потър.
-Здрав-
-Какво искаш Потър?-прекъсна ме Драко.
-Да говоря с....всъщност как се казваш?
-Казва се сестра ми. Сега отивай при другите Грифиндорци.-каза Драко и го бутна.
-Защо се държиш така? - попитах аз.
Как се държа? - попита Драко.
Ужасно! - казах аз и се обърнах на другата страна.
Драко ме погледна, но не каза нищо.
Стигнахме замъка. Влязохме вътре. Отидохме в главната зала. Всички седнаха на масата. Аз отидох при разпределителна та шапка. Драко беше сигурен, че ще съм Слидерин,но нара се объркаха.
Грифиндор! - каза шапката.
Драко ме погледна. Аз се стъписах понеже и аз мислех, че ще съм Слидерин. Седнах на масата на Грифиндор.
-Здравей! - каза Хармаяни.
-Здравей! Искаш ли да хапнеш? - каза Рон.
-Рон стига с твоето ядене остави я да каже нещо.-скара се Хармаяни на Рон.
-Хаха не няма проблем. Здравейте и да искам да хапна хаха.
-Ъмм наистина ли си сестра на Малфой?
-Да.....не точно....но да.
-Как така не точно? - попита Рон.
-Стига Рон!-сопна се Хармаяни.
-Това не е важно. Знаеш ли в коя стая ще си? - попита Хари.
-Ами...всъщност не. Тук съм за първи път.
-Можеш да бъдеш в моята стая. - каза Хармаяни.
-Ох добре. Благодаря! - казах аз.
През цялата вечеря Драко ни гледаше сякаш не му беше приятно да съм там.
Вечерята свърши. Качваме се по стаите. Всички деца от всички къщи се бяхме смесили. Изведнъж качвайки се по стълбите някой ме хвана за ръката.
