Започнах да оправям багажа си. Отворих шкафа му и сложих дрехите си в него. Но докато го правех намерих нещо интерестно. Беше блуза. Беше ми ясно, че не е негова. Извадих я и я сложих в чекмеджето до леглото. Дрехите ми бяха готови, а аз мислех на кого ли е блузата.Мина известно време,Драко не се беше върнал,отидох да си взема душ. Когато излязох го заварих в стаята.
-Охо здравейте -каза той.
-Драко излез искам да се облека.
-Ще си затворя очите.
-Не! Излез!
-Когато бяхме вкъщи нямаше проблем нали?
-Но сега има.Излез!
-Добре!-каза той и излезе.
Аз се облякох и го извиках.
-Значи си имаш приятелка?
-Моля? За какво говориш?
-Явно аз съм се объркала...
-Да нямам. Какви са тези въпроси изобщо?
Тогава извадих блузата.
-Да ти е позната? - попитах аз.
-Каква е тази блуза? Не ми е позната. Не е ли твоя.
-Ти ми кажи на кого е!
-Не знам! Защо питаш изобщо?
-Аз...такова...ами не овъртай, а си спомни на кого е!
-Аз...не е важно.
-Как не е важно? Кажи ми!
-На Асториа е! Доволна?
Не казах нищо. Хвърлиха блузата настрани. И се завих.
-Мила...
Не отговорих.
-Защо изобщо пита...?
-Не мога ли?
-Не просто...
-Не, не е просто. Защо не се застъпваш за нея, а се занимаваш с мен?
-Тя не е никоя.
-Не е? А блузата сама е дошла тук.
-Не...ние
-Да вие сте били заедно. Сега можеш да ѝ върнеш блузата.
-Съжалявам...
-Защо? Ти можеш да бъдеш с когото си поискаш. Аз съм ти просто сестра.
-Не е вярно.
-Кое?
-Че си ми само сестра.
