U̶n̶t̶i̶t̶l̶e̶d̶ •On hold•

1

Окей, бях махнала книгата от публикувани от и аз не знам колко месеца. Но я препрочетох до където съм я имала и реших, че има нужда от rework, но не е в толкова трагично състояние, че да стои на заден план. Отново я публикувам след над 2 години и планирам да я завърша в името на някогашните 1-2 фена. Обещанието си е обещание, а на тях дадох дума да завърша книгата, затова приятно четене и игнорирайте, ако има разни глупави грешки в текста. Плюс, че ми е странно да пиша имената на героите на бг, но нищо.

°•°•°•°

Беше спокойна юлска вечер. От апартамента на Джи Йонг едва се долавяше ръмженето на превозните средства по улицата, тъй като живееше на последния етаж от високата бизнес сграда, в която се намираше в момента. Единият прозорец в спалнята му бе отворен, позволявайки на нощния хлад да проникне в помещението с надеждата да смекчи напрегнатата атмосфера.

Денят беше тежък, подготовката за предстоящото модно ревю се случваше по-бавно от очакванията му и това пречеше на мислите му да се оттеглят към нещо по-приятно и ненатоварващо. През годините бе станал страшен перфекционист и не можеше да си позволи да почива без да е приключил със задачите си за деня. Явно и тази нощ нямаше да се спи.

За кратко се загледа навън. Неоновите светлини, билбордовете - обичаше да ги наблюдава, преди да започне работа. Тази нощ обаче го напрягаха. Навсякъде четеше за предстоящото събитие, напомняха му, че няма много време.

Въздъхна и притвори прозореца. Отлично знаеше, че ще прекара нощта в офиса си. Взе телефона си и се запъти към асансьора. Хубавото в ситуацията беше, че всичко му бе под ръка. Не му се налагаше да пътува дълго, за да достигне до работното си място, та нали живееше в същата сграда. Лукс, който бе завоювал през годините на тежки спорове с баща си. Парите бяха ценна облага, за която той се наложи да изпроси, пренебрегвайки егото си - времето бе срещу него, ако работеше сам за всичко това и той го осъзнаваше.

След краткото пътуване, вратите на асансьора се отвориха и сетивата му бяха обгърнати от тъмнината и аромата на хартия. С един клик светлините около бюрото му се включиха, очаквайки го за следващите няколко часа. Лампата на бюрото му бе видяла какво ли не. От сбъркани проекти до истински шедьоври, беше видяла и няколко интимни момента от живота на собственика си. Бе чула крясъците и стоновете, бе чула терзанията му, а стените мълчаливо свидетелстваха за всичко това.