U̶n̶t̶i̶t̶l̶e̶d̶ •On hold•

2

°•°•°•°

Мина ден от срещата с екипа му. Беше една идея по-спокоен, след като секретарката му го извести за прогреса по изработката на облеклата.

- Извести и моделите ни, за да са готови веднага щом роклите са тук - беше развълнуван и едновременно с това напрегнат. Не знаеше какъв щеше да е резултатът от всичко, но знаеше, че вложените усилия все някак щяха да се отплатят.

- Разбира се, Господин Джи! Вече известих половината, няма за какво да се тревожите - въпросният господин отдръпна слушалката от ухото си и изтцътка с език, след което отново я допря до ухото си

- Вече ти казах да не ме наричаш така! - дразнеше се, когато се налагаше да повтаря

- Съжалявам!

- Няма нищо.. - въздъхна. И въпреки всичко не можеше да ѝ се сърди, беше прекалено сладка за неговия вкус - Донеси ми кафе.

- Нещо друго?

- Кафе, Маю, искам кафе!

Не дочака и затвори телефона. Това момиче щеше да го побърка, а беше едва вторият ѝ ден.

__________

След няколко часа Джи Йонг се намираше в студиото сред останалите дизайнери и обсъждаше донесените облекла. На живо изглеждаха още по-ослепителни и изящни. Платът беше уникален на допир и очакваше моделите да се влюбят в него. Кой щеше да иска да свали нещо толкова копринено меко от себе си? Заговориха се и за тях. Имаха няколко фаворитки, но Джи искаше да даде шанс и на други момичетата да се изявят. Все пак не само фаворитките бяха красиви.

Избраха няколко от по-новите модели и ги подготвиха за снимки. Надяваше се с тази концепция да успее да спечели проекта, фирмата се нуждаеше от още пари. Колкото и да беше успешен имаше нужда от тях, за да подсигури бъдещето си. Бяха му отнели твърде много.. Парите бяха най-малкото, което можеше да желае.

__________

Дойде ред на луната да изгрее с отразената си светлина. Градът бе обгърнат от мрачното було на нощта, но животът все още кипеше по заведенията и улиците.

Джи лежеше на дивана си и превключваше телевизионните канали, като не мислеше за това какво му се гледа. Мислеше си за събитието след няколко дни. Мечтаеше да натрие носовете на конкуренцията и на баща си. Искаше да се докаже, макар и никой да не го гледаше. Чувстваше се длъжен да даде всичко от себе си.