Вечер, когато заспя
Си мисля за него
Не ти казвам лъжа,
Преглъщам високото его.
Няма повече тайни, нали?
Оставаме заедно.
Рисуваме кратки безкрайности
И лъжем се пламенно.
Ти нямаш тайни,
Но аз колко ли крия...
Оплетох ги в мрежите стайни
От праха редовно ги трия.
В паяжина сребърна се оплитам
Не мога трезво да мисля.
На твоята помощ искам да разчитам
Но бях заета пайжини да чистя.
За лъжите погубващи не знаеш
Не казах и страх ме връхлита
Има с какво да се оправдаеш
Та все пак ти така и не попита...
