Без посока вървях
Без компас следвах следата
За фантоми мечтах
Но загубих се в мъглата.
Срещнах лъжи
И истини видях
Оставях сърцата сами
Но по пътя си вървях.
Срещнах душевен хор
И душите ми попяха
Превърнах ума си в затвор
И уморени очите натежяха.
Заспах
Най-Голямата ми грешка.
И в съня си те видях.
Утрото бе раздяла тежка.
В пясъка потъвах
Към теб вървях в съня си
За грешките се критикувах
Но не помагах на ума си.
Загубих на дните броя
И на годините летата
Загубих се в пороя
Изгубих и следата.
След векове те срещам тук отново
Съдбата си играе с мен
Започнал си на ново
А аз живея в стария рефрен.
Сега живея с моята осанка.
Забравена от всички хора
Сред фантоми, сенчеста останка
Самотата е моята отрова.
