Нефтеният мрак в кожата ми се пропи
Звездите злобно се засмяха
Всяка вечер душата ми топи
Но страховете оцеляха.
Фалшива, мрачна светлина
От надеждата фалшива, палена
Че съм обичана и не съм сама
Но отново бях забравена.
От хората и от пръстта
смъсълът на сътворението
Спомените ми покрити с гъста
Мъгла на съжалението.
Задушавам се от шепнеща тъга
Болката прогаря чувствам се сама...
