Sweet vanilla

•Нищо специално

Томас:

Наблюдавах я от както спря двувратата си кола пред алеята ми. Беше средно висока, слабо тяло, но в никакъв случай не беше като дъска, даже през камерата видях тревистозелените и очи, косата и беше до средата на гърба, гарваново черна, но с платинено руси кичури, розови устни и дълги мигли. Беше притеснена, плахо влезе в двора и чух отварянето на входната врата. Тихо излязох от стаята ми и слязох на първия етаж където я заварих да оглежда хола. Внимателно застанах зад нея и не след дълго усети присъствието ми. Обърна се стреснато, но беше прекалено близо и отстъпи крачка назад и заби зелените си очи в мен. Погледа и мина през мен изучаващо докато не го върна на очите ми.

-Ти трябва да си приятелката на Сабрина?-нямаше нищо общо с нея. Докато тя беше с морско сини очи, руса коса, доста ниска със слабо тяло и спокойно излъчване, момичето пред мен беше точно абратното. Тези очи все едно прогаряха дупки в тялото ми, косата и беше като нарисувана, но и толкова жива, че нямаше начин да я е боядисала, а излъчването и беше като на някоя лъвица. Изобщо не ми приличаше на спокоен човек, по-скоро на способен да те изгори само с думите си и това ми привлече вниманието.

-Ъм...да, аз съм.-даде някакво подобие на отговор със заекване и едва се сдържах да не покажа някаква емоция, трябва да видя дали издържа на напрежение, не искам някоя лигла да ми се разхожда из къщата. Изкарах ръката си от джоба и я подадох да се здрависаме като я пое плахо.

-Как се казваш?-пуснах я като си върнах ръката на предишното място.

-Лаура, Лаура Ламбърт.-гласът и беше мек и разтреперен.

-Добре, Лаура, аз съм Томас и ще работиш 8 месеца за мен.-представих се на бързо и тя ми се усмихна лекичко.

-Приятно ми е. Аз освен да започвам с работата защото е доста.-облиза розовите си устни и се заогледа настрани.

-Добре, кухнята е вратата от дясно, ще искам закуската си на масата там след половин час с кафето.-обясних и набързо като се обърнах към стълбите и качих в моята стая.

Лаура:

Завъртя се към стълбите отстрани и изчезна от погледа ми. Осъзнах се, че зяпах в неговата посока когато очите ми пресъхнаха от това, че бях спряла да мигам и разтърсих глава. Съблякох коженото си яке което закачих при неговите и отидох в кухнята. Беше почти толкова голяма колкото хола. Черни шкафове, гранитов плот, отстровче, кръгла маса с три стола зад острова и прозорец в дъното гледащ към отсрещната къща. Оставих чантата си на плота като бързо си сложих слушалките в ушите. Облякох бялата престилка закачена на един от шкафове. Сложих тигана с олиото да се загрява и започнах да правя сместа за палачинките. Нарязах два банана които оставих отстрани и сложих течния шоколад в викровълновата да се разтопи. Извадих последната палачинка от тигана и започнах да ги мажа с шоколад и да редя банана. След като бяха гогови ги сложих пред едното място на масата, поставих салфетка върху която вилица с нож и се заех с кафето му. Намерих специалната чаша която ми беше описала Сабрина в листа и сложих капсолата в кафе машината и зачаках. Извадих го и поставих до чинията с палачинките точно когато вратата се отвори и Томас влезе с подозрителен поглед. Очите му се спряха първо на мен, престилката, слушалките в ушите ми и след това на масата със закуската му. Седна на мястото и отпи от кафето си след което наряза едната палачинка и пухна парченце в устата си. Такова притеснение не бях чувствала от училището което беше преди 3 години. Стоях и го наблюдавах как сдъвква хапката и заби погледа си в моя. Боже, сега ще каже, че не му харесват, нали? Сигурно ще ме навика. Браво, Лаура, едни палачинки не можеш да направиш като хората.