Sweet vanilla

•Не мога да те оставя сама...

Лаура:

Влязох в хола и двамата се обърнаха към мен втренчено. Знаех, че не изглеждам особено добре, но не беше нужно да го показват. Прибрах кичур коса мятащ се пред лицето ми зад ухото и скръстих некомфортно ръце пред гърдите си.

-Как си?-Дерек ме попита нежно, стана от дивана и дойде до мен като обви раменете ми с едната ръка.

-Добре, имам да свърша още няколко неща.-отдръпнах се от хватката му и тръгнах към двора, но през вратата видях, че всичко е почистено. Обърнах се към тях с лека усмивка и облизах устни.-Не беше нужно да почиствате, това е моя работа.

-Да, но не по твое желание поплува.-Томас се намеси и стана и той.-Не е нужно да правиш нищо повече за днес, може да се прибереш, аз ще се оправя.

-Но...-тръгнах да възразявам, но отрицателното му клатене на глава ме накара да млъкна.

-Няма "но", искам да се прибереш и да си починеш, чу ли?- застана пред мен с поглед който даже не можех да определя и заби очите си в моите.

-Сигурен ли сте?-преглътнах появилата се буца в гърлото ми и пристъпих от крак на крак.

-Да, сега се прибирай.-усмихнах се леко и отидох в кухнята където ми беше дамската чанта и тази с мокрите дрехи. Преобух се в сандалите ми, които бяха изсъхнали на слънцето и се върнах в хола да кажа чао.

-Довиждане, беше ми приятно да се запознаем Дерек.-усмихнах му се искрено и откъснах погледа си от този на Томас който следеше всяко мое движение.

-И на мен, дано пак да се видим.-помахах им и излязох от къщата. Прекосих предния двор и влязох в малката си кола.

Не помня как въобще се прибрах, мозъка ми беше все още във водата и чувството на давене. Това беше един момент който нямаше как да забравя. Както се казва целия ми живот ми мина на лента пред очите. Само като си спомня ме побиваха тръпки, а в момента се бях свила на дивана увита в одеало и гледаща Кухня. Цялата треперех от студ, гърлото ми дращеше, носа течеше и главата ми пареше. Супер, разболях се. Как се очакваше да отида утре на работа? Дано да ми мине до сутринта. Разкарах притеснението от главата ми и се съсредоточих в добизяждането на супата която си направих и сериала. След като изядох всичко сложих купата в мивката и се качих в стаята ми да си легна. Махнах одеалото около раменете ми и се усетих, че все още седя с дрехите на Томас. С последните си сили ги съблякох, хвърлих в пералнята с най-хубавия препарат който имах и си легнах в леглото. Чувствах се като труп и заспах на мига.