„Бях се запътил към банята на втория етаж в къщата на леля ми, когато видях братовчедка си Ейприл на стълбите. Тя бе на 4 години и много развълнувана. Правеше странни физиономии и седеше на стълбите.
Попитах я какво прави. Тя каза: „Подражавам на жената с плитката". Огледах се, но нямаше никого, освен нас. Попитах: „Къде е тази жена, Ейприл?". Тя посочи една напречна греда на тавана над стълбите. Попитах: „Какво прави жената?" Ейприл отвърна: „Прави смешни физиономии". Усмихнах се и се заизкачвах по стълбите, когато Ейприл каза нещо, което ме спря на място.
„Плитката й е около врата".
Обърнах се и помолих детето да повтори. Тя посочи: „Дамата виси на плитката си... Прави смешни физиономии."
После Ейприл започна да имитира гримасите на човек, който се задушава."
