Практически не се допускат чужденци зад Желязната завеса, така че когато в края на 1950-те години в СССР започват да се провеждат международни младежки фестивали, съветските хора се плашат от „нашествието“ на гости от чужбина. Неизбежно този страх се проявява в нови градски легенди, много от които включват „опасен подарък“. Хората вярват, че гостуващите чужденци дават на децата отровни сладки (тази легенда се ражда, след като швед подарява на дете горчиви лакрицови бонбони), химикалки и играчки, пълни с бомби или отрова.
Предмет, „обгърнат“ в особена опасност, е дъвка, за която всички съветски деца мечтаят. Според градските митове чужденците пълнят дъвките с отровни микроигли и натрошено стъкло. Също така съществува популярното вярване, че ако глътнеш дъвка, устата ти ще се покрие с мухъл.
Говори се, че подаряваните дъвки и бонбони се възприемат като акт на превъзходство от хитрите капиталисти. Носи се слух, че чужденците се снимат как дават благинки на съветските деца, а след това, показвайки тези снимки вкъщи, казват, че те просят по улиците.
