Разкази

Най-младият

Какво ми разказа вятърът...

"Закуска, момчета!!- провикнал се женски глас -По-добре побързайте, преди баща ви да изяде и приборите!"

От кухнята се чул смях, замиращ в кикот, а уханието на палачинки се вкопчило в пижамите на тримата братя и ги събудило с шамари. И като по команда момчетата се изнизали през вратата със сънлива походка и се наредили на опашка, за да целунат майка си по бузата. Отронили по едно 'добро утро' и се наредили като пионки на масата да закусят. Приборите били оцелели.

"Магнус,- промълвил бащата -днес искам да дойдеш с мен на лов. Надявам се нямаш планове." Най-големият брат погледнал в посока към баща си, докато нагъвал втората палачинка, и казал с пълна уста: "Така да бъде!", след което сложил по още две палачинки в чиниите на братя си. Не им отнело много време, за да приключат със закуската. Докато Магнус и баща му се екипирали с подходящите средства, по-малките братя помагали с отсервирането и миенето на чиниите. Внезапният сблъсък на прозорците един в друг довел до остър писък от страна на майка им. Вятърът си проправял вулгарно път през пердетата, които омагьосвал с допира си, и се изстрелвал във всевъзможни посоки. Бащата пристъпил напред и затворил прозорците, но вятърът започнал да се усилва.

"Май няма да ходите на лов"-прошепнала майката.

"Не помня да съм казвал това"- отговорил строго бащата.

Един малък ветрец не бил способен да отмести стабилно дърво. Магнус и баща му се втренчили в гората за известно време, а там елхите се огъвали синхронно.

Обули ботуши и излезли през вратата.

Повече не се върнали.

* * *

"Закуска, момчета!- провикнал се женски глас -По-добре побързайте, преди баща ви да изяде и приборите!"

От кухнята се чул смях, замиращ в кикот, уханието на палачинки се вкопчило в пижамите на двамата братя и ги събудило с шамари. Когато отворил очи, най-малкият брат забелязал, че леглото на батко му липсвало. Вторият брат обаче въобще не обърнал внимание на това, той си оправил завивките, изнизал се през вратата със сънлива походка, целунал майка си по бузата за 'добро утро' и седнал на масата да закуси. Третият син останал объркан в стаята.

"Мамо,- провикнал се той -защо леглото на Магнус го няма в стаята ни?". В кухнята настъпило мълчание, последвано от неспирни погледи, а недоумението се запечатало върху лицата на родителите и втория брат. Майка му отишла при него и седнала на леглото му, погалила нежно косата му и отронила тихо: "Кой е, Магнус?". Момчето изцъклило очи и не гъгнало повече, а движенията му затрептели заедно със страхливото му сърце.

Когато се върнали в кухнята, дочули разговора на бащата с втория син "Днеска искам да дойдеш с мен на лов. Надявам се, нямаш планове." и без да го разочарова, вторият син се съгласил.

"Не отивайте!"- викнал третият син ."Не отивайте, моля ви!" Баща му го погледнал сериозно и закачал обяснение, но нямало такова. Молбата му била отхвърлена. Въпреки че не бил изцяло убеден дали ще се случи същото като вчера, паниката оцветявала лицето на малкият брат и насищала главата му с хапливи мисли. Той наблюдавал мълчаливо как баща му и брат му се екипирали и излизали през вратата, без да обмислят думите му.