Унищожаваш мечтите.
Погубваш за живот желанието.
Дематериализираш звездите,
Пречупваш обещанието.
Разкъсваш души.
Потъпкваш лунните цветя.
Плетеш ефирни лъжи,
А аз сляпа, безучасно седя.
В дворец само за теб и мен.
Ще плача, ти ще режеш косите ми.
В ума си ще живея в плен
Тихо отчаяние ще бъдат дните ми.
Всеки дворец си има чудовище.
Голямо, сторъко със остра уста.
Със мрачни очи и масивно туловище.
Дебнещо в мрака, ти пие кръвта.
В моя замък звяра ще си ти.
Крило по крило, люспа по люспа
Наивните пеперуди студено уби.
Изтръпвам и нищо не се чувства.
