Това ти ли си Боже? Халюцинирам! С последна за помощ съм надежда Сили да продължа, сама не намирам.
Защо все натам пътя ме повежда?
Отвътре е полу-празно, потвърждавам.
Само органите ми доизгниват апатично.
Празна черупка съм, май те отвращавам?
Но ти ме направи, същество прозаично.
И колко дълго, сухи устни прехапала
Ти се жадно аз молех за спасение. Но с колкото и дни да бях плакала Тъгата си е твое любимо творение.
Безсрамно те отричам и кълна
Без капка чест ти се смея в лицето Но консумирам всяка, гнусна лъжа Че едно си спасение за сърцето.
