Цветята разцъфтяха,
Разцъфтяхме и ние със тях.
Скоро обаче те прецъфтяха,
Но аз все още глупава бях.
Виждах как си мислиш за друга,
На всяка по-умна и красива поклон
Заслепена живеех в заблуда,
„Ще те обичам на пук на всеки закон"
Лъжи, лъжи, лъжи, лъжи...
Небето замря, облаците посивяха
Малко привързаност ми покажи,
Дните все по-къси на пода лежаха
Загниха бавно цветята
Загни и дълбоко любовтта
Спрях да виждам следата
От този ден реших се да мълча.
Толкова сляпа от твоето сияние
Толкова глуха от смеха
Толкова задушаваща се в отчаяние
А казваше, че ще ми подариш света...
Разцъфтяват отново цветята
Усмихват се звездите на деня
Път си проправя светлината
Нe намирам сили да продължа...
