Кръвта стича се по ръцете ми
Надолу по треперещите ми длани
Времетраенето на живота ми
Изтича през дълбоките рани.
Кървя и знам, че съм жива
Парчето стъкло лежи на земята
Кървя и знам, на къде всичко отива
Не мога вечно да избягвам тъгата.
всяка секунда доближавам ръба
И толкова близко е края
с всяка усмивка лъжа мига
С всяка твоя дума рани дълбая.
Всяка мъртва надежда боли
Всяка глуха дума убива
Не помня какво бяха мечти
Провала в кожата ми се забива.
И кръвта се стича по ръцете ми
И стъклата лежат разпилени
Да затворя очи, позволете ми
Сапунени мехури са спомени разпилени.
