Завръщане в бъдещето

Да, същият Джъстин Дрю Бийбър..

 Събудих се от ярък лъч слънчева светлина, насочена право към очите ми. Прозях се и лениво протегнах ръка, вземайки телефона си. Събота, 10:14ч. - това се изписа на екрана. 

 Нямаше да мога да заспя отново, за това реших просто да стана, колкото и неприятно да ми се струваше. 

   След като си направих сутрешния тоалет и се облякох, слязох в кухнята. Реших да проверя какво има за закуска, защото бях доста гладна. Когато понечих да отворя хладилника, забелязах бележка, закрепена с магнитче:

    "Кейти, повикаха ме от офиса. Трябваше да отида. Не успях да ти направя закуска, но ти оставих пари, за да си вземеш нещо. Парите са на леглото ми. Обичам те!"

    - Както винаги! - измърморих.

   Не, че имам нещо против това татко да работи, но, понякога ме пренебрегва, заради професията си. Това ме натъжава. И то много. 

   Реших да си взема нещо за хапване от хладилника, все пак имаше много храна. 

   След като закусих, реших да изляза. Взех парите, оставени от татко, обух се и излязох. 

   Реших да се разходя. Имах нужда да наредя мислите си. 

Когато започнах да вървя, се замислих. Спомени от снощи изникнаха в съзнанието ми. 

——————————————————————————————-

   Докато го наблюдавах, чух женски глас, но този път не беше Вероника. 

    - Джъстин! Какво стана?

   Обърнах се и огледах момичето. 

   Беше русокоса, доста висока. Устните й бяха.. обемни. Имаше доста стегнато тяло, очертано от късата черна рокля, която носеше, комбинирана с високи черни токове. Вгледах се в лицето й.. Изглеждаше ми доста позната. 

   О, това не е ли—-

    - Х-хейли.. Ъм.. Д-да, добре съм. Нищо ми няма... Ами.. Хайде да.. т-тръгваме. - промърмори Джъстин.

   Да, същият Джъстин Дрю Бийбър.. Не се е променил. Все още заеква, когато е притеснен. А в момента със сигурност е притеснен, защото, нека си признаем, доста изнервящо е да срещнеш бившото си гадже след две години раздяла, нали?