Завръщане в бъдещето

" Кейт, качвай се!"

Гледна точка на Кейт

Докато вървях, потънала в мислите си, чух как някой тича след мен.

- Кейт! Чакай!

Обърнах се и разпознах Остин. С него се познавахме от както се преместих в Ню Йорк. Мога да кажа, че е много добър приятел.
Той дотича до мен, след което предложи да седнем на близката пейка. След като си отдъхна, заговори.

- Явно наистина се беше замислила. Виках те в продължение на няколко минути, но ти така и не се обърна..

- Да, наистина се бях отнесла.

- Какво ще кажеш да пийнем по нещо?

- О, страхотна идея!

Двамата се изправихме и поехме към магазина, в който продаваха превъзходни шейкове.
Да, опознах града, поне доколкото успях. Имам да наваксвам, но и това ще стане. Много трудно ми беше да свикна с новата обстановка, новите хора, училището.. И тъкмо когато си мислех, че съм започнала на чисто, срещнах Джъстин. Срещнах миналото си, от което толкова отчаяно се опитвах да избягам...
Никой от приятелите ми, освен Вероника, не знае за миналото ми. Никой не знае, че с Джъстин сме преживели толкова много.. Никой не знае за болката, заровена дълбоко в сърцето ми. Дори Вероника не знае всичко. Не мога да й кажа. Само аз и Джъстин. Само ние двамата сме обречени да пазим тайни, за които другите не знаят. Само аз и---

- Ехоо, пристигнахме! Земята вика Кейт---

- Добре, Остин, разбрах!

Двамата се спогледахме и избухнахме в смях. Това момче е неповторимо! Може да върне усмивката ми за секунди!

=================================

След като с Остин изпихме шейковете си, реших да се прибирам. Вече беше станало късно, слънцето бе на път да се скрие. Трябваше да побързам.
По пътя за вкъщи неочаквано заваля. Страхотно! Намирам се някъде в Ню Йорк, сама под дъжда, а и за капак е 20:47. Прекрасно!
Дали е възможно да стане по-лошо? Не мисля.
Точно когато бях на път да заплача, до мен спря кола. Някой от вътре отвори прозореца. В този момент разбрах, че този някой е Джъстин.

- Кейт, качвай се! - провикна се той.

При други обстоятелства никога не бих се качила, но сега бях подгизнала и отчаяна, за това реших просто да се кача.
Когато вече се бях настанила, си спомних колко съм мокра.