Клара най-сетне получава късче свобода - може да живее сама. Но първата изненада бива поднесена в квартирата ѝ - вместо момиче има момче. Но тя е готова на всичко за свободата си.
Той спортист тя сред популярните или с други думи богаташите не съзна...
- Парите контролират света... - започна учителя ни по икономика.
- И само този който може да ги изкарва контролира другите. - чух Клара до мен.
Мисля че визираше компанията си. Те много често задвижваха нещата в училище и всичко ставаше както те го искат. Клара не е правила нищо нередно по сведения на съотборниците ми. Но аз много не слушам драмите.
- Предполагам че днес си на тренировка затова ще си взема такси и се прибирам. - прошепна ми Клара. - Ще помоля баща ми да ми купи кола. Да не съм толкова зависима от теб.
Не знаех какво да кажа. Дали е обидена или просто съзнава некомфортните ни графици но в и двата случая не знаех какво да отговоря освен едно семпло добре. Това и направих.
Тъкмо паркирах и бях разбит. Тренера ни накара да направим 80 обиколки на стадиона, по 100 лицеви и 100 коремни преси за загрявка. Да ти имам и загрявката тренер. Когато се отърсих от мислите за физическото натоварване на което подложих тялото си слязох от колата. Когато си вадих чантата чух бибипкане. Погледнах по посока на звука и видях Клара в кола и то спортна да ми маха с перфектно оформен маникьор.
- Здравей Лорънс. - поздрави ме с усмивка.
На съседната седалка имаше някакъв мъж но аз бях прекалено зает да зяпам и обикалям колата.
- Това чудо е уникално. - простенах.
Погледнах Клара която се бе подсмихнала.
- Прибрах се с такси но като кажа че ще си купя нова кола значи ще го направя. - отвърна ми и излезе.
Вратите се вдигнаха. Щях да припадна. Колата изглеждаше уникално.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Мъжа който излезе имаше черти на Клара но не толкова много.
- Татко това е съквартиранта ми Лорънс. - показа ме Клара.
