Reborn again TAEKOOK

3 Чосон

След извесно време Джънкук беше издърпан от някой.Момчето с черните коси разтърка главата си беше се ударил малко.
В първият момент си помисли, че някой в книжарницата сигурно беше видял случващото се,но за негова угромна изненада щом фокусира фигурата пред себе си се упули на среща й.

-Принц Джеон добре ли сте?-попита кетенявокосо момче и наклони глава на една стрна.

-Джин...-каза едва момчето и се изправи срещу него.-Какво по...-изведнъж думите му замряха и той затвори уста.Огледа се не се намираше в библиотеката.Започна да се върти в кръг с рашилени зеници.

-Къде съм по дяволите?-попита той щом отново засяка поглед с този на мъжа, който го гледаше леко притеснено.

-Наранихте ли се, казах ви, че ще ви помогна с книгите-започна той.-Никога не се всушвате в съветите ми гогосподарю.

-Какво си облякъл?-попита го изведнъж щом го погледна от глава до пети,щом го направи погледна и към своите дрехи-Как съм обякъл тези дрехи до колкото помня бях с дънки и черно яке.-довърши той и погледна към дрехите си.Той вигна ръце във въздуха и големите ръкави паднаха надолу.

-Не ви разбирам господарю Джонкук..-започна по-високият-Какво е яке и дънки.-полюбопитства.

Момчето пред него продължаваше да се държи странно според него сигурно си бе ударил главата.

-Сигурно ви боли главата от падането от стълбата добре,че дойдох на враме и етажерката не падна върху вас.

-Джин какво става,защо ми говориш такива странни неща,не съм принц.Ако това е някаква шега кълна се че,ще те убия-каза ядосано момчето и го погледна.

Щом чернокосият каза това момчето пред него изведнъж му се узова в краката с ръце хърху караката му.

-Не ме убивайте госпударю не знам какво ви е.Не правя нищо просто ви послевах до библионеката щом казахте,че ще искате да четете от любимите си романи.-започна да говори бързо момчето а другото момче му помогна да се изправи-Но щом дойдох всички книги бяха на пода,а вие лежахте неподвижен под тях уплаших се.Моля ви не ме убивайте-каза отново и започна да се клани на Джънкук.

-Добре,добре спри казах го просто на шега.-започна момчето.-Моля те Джин кажи ми какво става,какво е това място и защо сме облечени така.

-Ами първо не се казвам Джин а Сеокин-започна той а момчето го изгледа с празен поглед.-Вие сте седмият престонаследник на династията-продължаваше да говори той-В момента се намираме в двореца това е кралската библиотека.Това са нашите облекла ханбоци.-довърши момчето и се вгледа в неразгадаемият поглед на чернокосият младеж.
Само след секунда помещението се огласи от бурният смях на момчето и от пляскането му с ръце...

-Нне-не мм-ога да повярвам-смееше се момчето и се хвана за коремът-Страхотна шега Джине сполед мен Намджун,ще има проблеми с дишането и с корема заради твоите уникални шеги.-довърши Джънкук и си пое дълбоко въздух за да се успокои малко.Когато измина време той спря да се смее и погледна приятелят си в очите.Той не видя и грам смях или изръжение,което да свърже с това че той си правеше най-голямата шега до този момент с него.Вместо това момчето пред него го гледаше със сериозен поглед и без грам смешка.Тогава Джънкук осъзна той определено не се шегуваше.

-Ти не се шегуваш с мен нали?-попита го той и се молеше да не е прав.

-Не се шегувам господарю Джънкук.

-Къде съм?.-започна той-Какво е това място.?

Това е дворецът в Чосон.-каза момчето.

-Чо-Чосон?-повтори

И тогава си спомни нещо последното,което прочете или по скоро разбра щом гледаше онази книга беше Чосон.

-Да не съм се върнал 200 години назад във времето?-каза си сам на себе си.-О мили боже какво по дяволите се е случило и,защо съм тук?-хвана се за главата момчцето...

...

Ето и новата глава надявам се да ви харесва до скоро.