Royal Love

3 глава

1 месец по-късно.
През този месец се случиха много неща! С Хосок не спирахте да се карате за най-малкото нещо. Естествено си вършите и задълженията като крал и кралица. Една сутрин стана рано и реши да отидеш при баба си. Отваряш вратата и виждаш че я няма. Мислиш си че е отишла в кухнята да направи закуска както винаги. В момента в който влизаш виждаш баба си паднала на земята.
Ти:Б-б-бабо? Бабо какво ти е? Събуди се моля те!
Проверяваш й пулса и установяваш че няма.
Ти:Н-н-не моля те не го прави! НЯКОЙ ДА ПОМОГНЕ! МОЛЯ ВИ НЯКОЙ ДА ПОМОГНЕ!
В този момент всички в замъка идват.
Хосок:Занесете я в стаята й! Аз щемповикам кралския лекар!
След време лекаря пристига и започва да преглежда баба ти.
Ти:Е докторе как е? Ще се оправи нали? Не е нищо сериозно нали?
Той:Ваше височество тя..............
Ти:Тя е добре нали? Нищо й няма нали?
Започваш да се усмихваш и в този момент една сълза пада и се търкулва по бузата ти.
Той:Много съжалявам, но е получила инфаркт.
В този момент усещаш някаква болка между гърдите. Една нетърпима болезнена болка. За миг всички емоции биват изтриване от лицето ти. Тръгна да зачиташ, но Хосок те хвана.
Той:Добре ли си?
Ти:Д-да, добре съм! А-аз искам да подишам чист въздух!
В този момент излизаш от стаята и от замъка! На вън валеше, но на теб не ти пукаше. Започна да се разхождаш по улиците на Лондон само по пижама. След време спря на шосето и седна на трутуара. Улиците бяха тихи и самотни. Заради дъжда нямаше никаква жива душа. Дори и животните се бяха скрили от дъжда.
Ти:Какво ще правя без теб бабо? Нямам родители, нямам приятели, нямал си никого на този свят бабо. Ти беше моята умора, моят свят! След смъртта на дядо ми остана само ти! Беше с мен в добро и лошо! Беше като моя майка и винаги ще си! НЕ МЕ ОСТАВЯЙ И ТИ! МОЛЯ ТЕ БАБО, Н-НЕ МЕ ОСТАВЯЙ И ТИ! ВЪРНИ СЕ МОЛЯ ТЕ!
Ти започна да плачеш с всички сили.............. курвата ти маска се пречупи. Минаваха дни, седмици а ти нито говореше с някого,нито излизаше от стаята на баба ти, нито се хранеше, нито нищо! Беше забравила за съществуването на всички и всичко! Единственото за което мислеше бешеше баба ти. Всяка вечер, а понякога и денем ти не спираше да плачеш и да прегръщаш дрехите й! Започна и да употребяваш успокоителни. Когато свършваше шишето молеше главната прислужница да ти дава! Тя отказваше, но ти я караше. След време стана зависима от успокоителните. На ден взимане по 2,а понякога 3.
След една поредна безсънна нощ най-накрая реши да излезеш от стаята на баба си и да отидеш да си налееш вида понеже беше жадна, но в стаята вече беше свършила каната.
Докато слизаше по стълбите ти се зави свят и след време потъна в мрак.
След няколко часа се събуди. Видя хора от прислугата, Хосок заедно с майка си и баща си и кралският лекар. Когато се загледа видя две много познати фигури-твоите родители.
Ти:К-какво става? Защо той е тук?
Хосок:Да имаш да ни казваш нещо? Нещо с успокоителни?
Ти ставаш от леглото, приближаваш се до него и го поглеждаш право в очите.
Ти:Какво ще приемам и какво не решавам АЗ! И без това не губя нищо........... живота ми е ад! Още от както се помня живота ми е ад!
Родителите ми не ги е интересувало ни най-малко за мен! ЗА ТЯХ АЗ БЯХ НИКОЙ!
В не спираха да ме тормозят, убиждат,да ми се подиграват, да ме мачкат и нараняват в училище, гимназията и в университета! ВСИЧКИ И ВСИЧКО БЯХА И СА ПРОТИВ МЕН! ХОРАТА ЗАРАДИ КОИТО СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ МЕ ОСТАВИХА КАТО ЧУВАЛ С БОКЛУК! ЕДИНСТВЕНИТЕ ХОРА КОИТО СА БИЛИ ДО МЕН И СА ЛЕ ПОДКРЕПЯЛИ БЯХА БАБА И ДЯДО! СЛЕД СМЪРТТА НА ДЯДО БАБА СТАНА МОЯ НАЙ-ДОБРА ПРИЯТЕЛКА, МОЙ ДЯДО, МОЯ МАЙКА И МОЙ БАЩА! ТЯ БЕШЕ ВСИЧКО ЗА МЕН! ТОВА ТУК МЕЖДУ ГЪРДИТЕ НА ИМЕ СЪРЦЕ БОЛИ ПО ДЯВОЛИТЕ БОЛИ!С ВСЕКИ ИЗМИНАЛ ДЕН АЗ СТАВАМ ВСЕ ПО-СЛАБА! БОЛИ РАЗБИРАТЕ ЛИ? БОЛИ ОТ ФАКТА ЧЕ В ТОЗИ СВЯТ ТИ НЕ СИ ИСКАН!ВСИЧКИ И ВСИЧКО Е СРЕЩУ ТЕБ! АЗ НЕ МОГА ПОВЕЧЕ! ТЪРПЯ, ТЪРПЯ, ТЪРПЯ НО И МОЕТО ТЪРПЕНИЕ ИМА КРАЙ! АЗ НЕ МОГА ПОВЕЧЕ! ПИСНА МИ ВСЕ АЗ ДА БЪДА СЛАБАТА! ПИСНА МИ ВСЕ АЗ ДА БЪДА НАРАНЯВАНА! ПИСНА МИ!
Ти се свлече на земята и започна да плачеш.
Хосок:Моля те успокой се! Аз съм тук до теб! Всички сме до теб! Не си сама! Знаеш ли.......... колкото и да се караме аз те обичам повече от всичко! Обичам те от мига в който те видях! Не искам да гледам как страдаш! ОБЕЩАВАМ ТИ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СТРАДАШ!
Той те прегръща както и ти него.
Той:Обещах че повече няма да употребяваш успокоителни!
Ти:Обещавам!
Той:Добре сега си легни и си почини!
Те излизат от стаята и тие и лягаш.
2 дена по-късно.
Вече започна да се храниш, спря да употребяваш успокоителни! Като цяло бавно по бавно започна да излизаш от този капан на име депресия.
Един ден както закусвате една от прислужниците влиза в трапезарията.
Ти:Ваше височество някакви хора са тук! Казват че идват да ви видят! Ти се очакваше. Заедно с Хосок и майка му отивате да видите кои са тези хора. В мога в който ги видя усмивката ти изчезна от лицето.
Ти:Какво правите тук?
Следва продължение...