Пепеляшка

157 14 0
                                    

- Мразя тази рокля!

Майка ми се усмихва лекичко.

- Нищо друго няма да обличаш пред баба си. 

- Гнусна е. После на половината снимки ще трябва се гледам с нея. 

- Не се муси, че ще ти излязат бръчки. - подкача ме мама.

Тя също не харесва роклята - зелен велурен кошмар - но предпочита да няма пререкания със свекърва си. Милата ми баба щедро предложи да ми подари рокля за бала. Само дето избра такава, каквато даже и смотлите от клуба по химия не биха си навлякли.

- Като я сменяш трябва да внимаваш с прическата. 

- Знам. - опитвам се да ѝ се усмихна, но гримасата не успява да слезе съвсем от лицето ми. - Ти нямаш ли да доприготвяш за гостите?

Мама се обръща на пети и тръгва към кухнята.

- Слизай и ти, след малко ще пристигнат.

- Дай ми няколко секунди!

Затварям вратата след нея и мятам последен поглед в огледалото. Истинската рокля виси до него, истинско произведение на изкуството. Доста измъчих дизайнерката, но резултатът си струва. Нямам търпение да я сложа.

                                                             *                               *                            *

Осем часа по късно роклята е увита около глезените ми, а две гладни мъжки очи поглъщат тялото ми. Сигурна съм, че в сутиена си от черна дантела изглеждам по-добре от всяко момиче в гимназията.

Щрак!

Е, възможно е да съм дори по-хубава без сутиен.

Ръцете му се вплитат в косата ми докато ме целува - устните, врата, по-надолу... В стомаха ми се стяга възел от удоволствие. 

Не, припомням си. Сега не е време за това.

Отблъсквам го лекичко и го поглеждам в лицето. 

- Харесвам ли ти? 

В отговор получавам само доволно изръмжаване. Слагам обратно сутиена си и му се усмихвам невинно.

- Ще трябва да ме заслужиш. - измърквам в ухото му. - Само една мъничка услуга.

Ако се съди по ужасната възбуда в очите му, готов е да направи всичко за мен. 

                                                             *                               *                            *

- Виж колко е лесна! - прошепва Ани и отпива от коктейла си. 

Погледът ми проследява нашата Пепеляшка - зачервена девственица в лъскава рокличка - да залита зад Алекс. Гледа го сякаш е най-хубавото нещо, което някога ѝ се е случвало.

- Ти ли го накара?

- Ти как мислиш? - усмихвам ѝ се аз. - Време е да разбере какво е да си с истински мъж.

- Не бих искала да съм на нейно място, когато публиката излезе. - подхилква се приятелката ми. - Никога няма да я оставят да го забрави.

- Трябваше да помисли за това преди да ми откаже помощта си на матурата. 

- Ти наистина си жестока!

- Напротив. - смигвам ѝ. - Всички знаем, че е влюбена в Алекс още от осми клас. Подарявам ѝ малко удоволствие.

- Наздраве тогава!

- За удоволствието! 

Отпивам от дайкирито си, хладно и сладко, с вкус на отмъщение.

                                                             *                               *                            *

Чувам ги от средата на дансинга. Цяла тълпа хлапета се залива от смях и подвиква това-онова на Еличка, малката Пепеляшка, хваната от обективите съвсем гола. 

- Хайде, сладурано, разтърси това дупе! - подхвърля един.

- Вижте какво розово коте има. Бас държа, че е девствена. 

Минава известно време и тя изскача от тоалетната, едва нахлузила евтиното си рокле. По лицето ѝ се точат грозни черни сълзи. Прическата ѝ е съсипана. Няколко погледа я съпровождат до изхода. 

- Е, докъде бяхме стигнали? - шепне Алекс в ухото ми. 

Пробил си е път до мен и ме притиска в ръцете си. Пръстите му палят малки пожари по кожата ми.

- Време е да те наградя за усилията...

                                                             *                               *                            *

- Ели? - момичето е в истерия. - Ели? Добре ли си? Отговори ми, Ели!

Около изхода на дискотеката се е събрала малка групичка. Някой звъни на линейка, но лекарите с нищо не могат да помогнат.

Пепеляшка се е самоубила.

Опитай пак!Donde viven las historias. Descúbrelo ahora