𝓑𝓵𝓸𝓸𝓭𝔂 𝓭𝓪𝓷𝓬𝓮

1

Ню Йорк, 1-ви полицейски участък
26 Ноември
22:30

Никотин.

След тежък случай, Аш имаше нужда от успокояващите пипала на никотина в системата си. Само така можеше да затвори досиетата и да сложи край на разследването - поне за вечерта. Над главата ѝ се носеше облакът дим от тънката цигара, намираща се между слабите ѝ, мазолести пръсти. Бе се облегнала удобно във въртящия се стол, гледайки към тавана, боядисан бял, изненадващо на четки.

На вратата се почука и едва тогава тя излезе от транса си на безтегловност и сляпа яснота.

- Влез!

- Виждам, че си приключила.. - най-новата в отдела вече съвсем не беше онази новобранка. Сега познаваше навиците на колегите си и по дима в стаята определяше, че работата бе свършена.

- Дойдох да събера докладите.

Аш изгаси цигарата в пепелника и събра всички папки от бюрото си. Мина време от последния път, в който работното ѝ място беше толкова подредено.

- Можеш да ги вземеш, аз тръгвам.

Докато момичето вземаше докладите, детективът се раздвижи на мястото си, като скоро се изправи, за да вземе коженото си яке от облегалката на стола.

-Мисля, че вече няма толкова много случаи, ще можем да се подготвим за празниците през декември - имаше доза надежда в гласа на младата половинка на това страховито дуо. Бяха си заработили този прякор с точността и ефективността си на терен.

- Бригита, не дърпай дявола за опашката! Погрижи се за докладите по-бързо и не стой до късно. Утре може да не е толкова спокойно..

Това бяха думите, с които се разделиха двете полицейски служителки. По-възрастната напусна управлението, обличайки якето си. Русите ѝ къдрици се развълнуваха при допира си с нощния бриз. Макар и да бе с къса коса се наложи да прибере зад ухо, някой друг непокорен кичур, препречващ кръгозора ѝ. Забърза крачка към паркинга, за да достигне колата си и да се спаси от хлада навън. Беше прекалено голям инат, за да остави коженото яке за сметка на по-дебела зимна дреха. Бригита все ѝ казваше да  се възползва от това, което им даваше управлението като облекло, но тя не слушаше.

Обичаше зимата, но след дългите дни в полицията, огледи по местопрестъпленията и разпити, не ѝ оставаха сили, за да ѝ се нарадва.

Двигателя на колата изръмжа, щом блондинката завъртя ключа.

По път към вкъщи усещаше сърцето си някак присвито. Всеки път, щом колегите ѝ се успокояха, ставаше нещо лошо. Надяваше се наистина да успее да почине, както Бригита спомена и да не се случи това, от което се страхуваше. Тази година наистина искаше да си почине през последния месец, а не да повтаря натоварения график от миналата.

Беше спокойно по улиците на Ню Йорк. Нямаше много движение в нейния квартал и това служеше за напомняне, че ако не тук, то в друг квартал сега се случваше нещо. Може би беше песимист, а може би годините в тази професия си оказваха влиянието и нямаше как да не мисли за възможните изходи от подобна тиха и спокойна ситуация.

Намери своето място на паркинга зад блока и изчака известно време в колата, преди да изключи двигателя и да излезе на хлъзгавия асфалт. Огледа сградата пред себе си и въздъхна, припомняйки си как бе стигнала до тази дупка наречена апартамент.

Аш предпочиташе стълбите, макар и да живееше на седмия етаж. Беше си дала обещание да не стъпва повече в асансьор освен, ако той не води до бащиния ѝ дом.

Когато стигна пред входната си врата, вече беше достатъчно запъхтяна, че да има нужда от чаша уиски. И все пак остави тази мисъл на заден план и продължи навътре в жилището, като се целеше да достигне леглото възможно най-бързо, а това значеше, че не се вълнуваше дали обувките ѝ бяха подредени в коридора, или якето на закачалката. Не. Беше уморена и имаше нужда от топлата прегръдка на одеалото.