Рейн,
Домът на Даркен,
18 юни 1889 г.
БЛЮДАТА ОТДАВНА бяха сервирани на масата и вече изстиваха. Ако някой умиращ от глад просяк бе подушил благоуханието на вкусните гозби, досега нямаше да е останала дори и троха от тях, която да свидетелства за някогашното им съществуване. Валора Даркен обаче се хранеше бавно — според изискванията на етикета.
Валора безспорно бе една от най-уважаваните девойки в целия град — възприемаха я като идеалния пример за подражание. Или поне така смяташе всеки, който не я познаваше достатъчно добре. Чудесните ѝ маниери, пластовете пудра и скъпите рокли много добре успяваха да прикрият онези отрицателни черти на ексцентричния ѝ характер.
Майка ѝ, Агата, бе поканила цялото семейство Де Вон на вечеря в дома им. Двете фамилии бяха близки от десетилетия и често се събираха заедно на една маса.
Изкованите от сребро очи на Валора постоянно попадаха върху по-малкия от братята Де Вон. Той седеше точно срещу нея, а образът му привличаше погледа ѝ като магнит. Откъдето и да го погледнеше, съзираше единствено съвършеното у него.
Хиран бе същински Давид от плът и кръв. Невъзможно бе да се намерят каквито и да е недостатъци във външния му вид. Светлокафявите му къдрици идеално допълваха блестящите му очи с цвят на кехлибар. Носът му бе прав, а устните му — плътни. Чертите на лицето му бяха меки – досущ като характера му.
Хиран се извърна към Валора, сякаш бе усетил погледа ѝ върху себе си. Чаровна усмивка блесна като звезда върху лицето му, щом очите им се засякоха. Две срамежливи трапчинки се показаха на страните му — трапчинки, които бяха способни да разтопят сърцето на всяко момиче.
Изгаряща руменина се разля по бузите на Валора. Побърза да се извърне преди Хиран да я е забелязал.
YOU ARE READING
Изгубени души | Bulgarian original novel
FantasyНора Кафлин - млада, красива, но най-вече... мъртва. Тя очаква да се срещне със своя годеник - Брам де Вон, но нещо жестоко се обърква. Младата жена така и не оживява, за да го види. Станал свидетел на убийството ѝ, нейният брат е твърдо решен да р...