The Broken Girls

Глава 2

С удоволстви бих седяла в кафенето докато не стане време за нощната смяна, но всеки път в който погледнех новобранката ми идеше да се заям с нея, за това реших да посетя няколко места преди да се върна на работа. 

Първо се отбих при Ерис, треньорът ми по бокс и един от най-забавните хора, които познавах. Избягвах да ходя при него, когато съм ядосана, защото някак си винаги разбираше, че не ми е добре и вместо да тренира с мен ме караше да говорим. Бих казала, че той е единственият човек, който ме разбираше толкова много и винаги знаеше какво да каже. Така беше направил, когато се срещнахме за пръв път. 

Бях на шестнайсет, твърде ядосана на света, че ми е отнел единственият човек, когото обичах и който ме обичаше повече от всичко. Намерих залата по случайност и го помолих да ми позволи да тренирам с него от време на време. Първоначално ми отказа, което разбули гнева ми още повече. Помили ме да дойда друг път, когато съм по-спокойна. Казах си че повече няма да стъпя там, но когато помислих още малко по въпроса си казах, че няма какво да загубя и така, на следващия ден отидох. 

И вярвам, че това беше едно от най-добрите решения, които бях взимала от дълго време. Тренирахме с чаове, говоихме си за живота, за любовта, за това, че трябва да можем да се пазим от лоши хора. Щом не можех да променя света и хората в него трябваше поне да мога да се защитавам. 

Днес разбра, че просто се нуждаех от тренировка, за да разпусна малко. Само му казах, че не е нищо сериозно, за да не се притеснява твърде много. След около час приключихме и започнах да се оправям.

-Благодаря ти за тренировката.

-Не си мисли, че няма да те питам какво ти е имало следващият път, когато дойдеш. - Пошегува се, но знаех, че е сериозен.

-Значи да не идвам докато не забравиш, ясно. - Усмихнах му се а той ме погледна разтревожено за това просто добавих - Шегувам се. Ще се видим скоро.

***

Дълго време мислех как да се извиня на Луна за начина по който се държах днес. Честно казано не знаех как да и го кажа с думи затова реших да мина през пекарната и да и взема нещо. Ако не и харесаше ще си го изям сама. 

Пекарната се намираше на главната улица само на няколко пресечки от където аз живеех. Проклятие и благословия в едно. Проклятие, защото всеки път се искушавах да мина оттам и благословия заради божествено вкусните сладкиши там.