Успях...Заради него

Нещата вече не бяха същите

Както казах брат ми всяка вечер беше по клубове и по места които за мен бяха забранени..За Бога исках да живея неговият живот..Да се забавлявам и да си живея шибаният живот,но нещата не се случват така.
Продължавах всеки ден да мисля и мога да го кажа и мечтая да пробвам.Моите приятели имаха познати и всяка вечер гледах сторитата им и осъзнавах колко сама оставам докато те се забавляват.
Неусетно след няколко опита да вляза с приятелки по дяволите мен никога не ме пускаха при каквито и да е обстоятелства но да забравим това мина година и нещо от този момент и аз вече бях почти на 18 когато всичко започна да се срива..Бизнесът на родителите ми пропадаше и въпреки че го криеха се разбираше че нещата не вървят на добре..Брат ми бих казала че изобщо това не го бъркаше и дори се забавляваше повече.
Така нещата продължаваха още около половин година когато родителите ни ни заявиха че веднага трябва да се изнесем защото са продали къщата да ви кажа за мен това не беше изненада дори напротив и бях решила че щом вече съм на 18 трябва да започна да помагам с каквото мога..

Няколко седмици по късно всичко беше наред нанесохме се в новият ни по скромен бих казала дом..Ако някой ще пита за брат ми той никога не си беше вкъщи и без това така че него това също не го бъркаше.Аз през това време  си търсих работа..Къде ли не ходих какво ли не четох и накрая какво..Навсякъде където ходих просто думите им бяха...Миличка наистина не ставаш за тук много си безотговорна ние не искаме такива хора..
-Какво по дяволите..аз безотговорна. Тогава бях супер ядосана но ми дойде идея която за жалост ми се иска да не се бях досещала..Отидох в стаята на брат ми защото знаех че е там което не се случва често и точно и ясно заявих..
-Хари искам да ми намериш работа каквато и да е просто ми помогни..
Той само леко се засмя и вече знаеше какво да каже..
-Вече ти е намерена.
Аз наистина не знаех какво да кажа просто усещах миризмата на алкохол и това ми харесваше видях шишето със уискито което се наливаше брат ми и го взех и се налях доста ако трябва да съм честна прегърнах го и благодарих.
-Дори не знаеш каква е работата и благодариш..С насмешка каза той.Аз тогава се зачудих и попитах
-Добре кажи ми тогава какво ще правя..
И той отново се хилеше и каза
-Ще те научат да се въртиш на пилона Норче
Аз просто бях толкова отчаяна че това до някъде дори ми хареса тръгнах да излизам супер щастлива от стаята когато Хари викна
-Дрехи ще са ти осигурени там така че след час и половина тръгваме.
Усмихнах се одобрително и се запътих към стаята ми.