Успях...Заради него

Помниш ли ме?

Нора
    
Бях близо от вкъщи,вървях като трол и нямах търпение просто да полегна...Вече можех да видя къщата и забелязах че цялата светеше,музиката се чуваше още от съседната пресечка дори не знам как все още не са дошли ченгетата...
Отворих входната врата и първото нещо което видях беше физиономията на брат ми изпращайки няколко момичета..Сякаш беше нагласено всички в един глас попитаха
-А тя какво прави тук?
Какво правя тук ли...Думите излетяха от устата ми и не можех да се спра..-Кои сте вие че си позволявате да ми говорите така излизайки от моя дом..Брат ми през това време само им намигна и те явно разбраха коя съм но просто злобата в мен напираше влязох вътре и блъснах вратата сякаш е от стомана..
Вярвах с бясна походка по стълбището забучила глава в телефона си гледайки колко пропуснати обаждания имам от майка ми..Докато някой явно не по малко ядосан от мен реши да се блъсне отгоре ми по стълбището..
-Ти луд ли си?Изкрещях и приближавайки се към него бях готова да отвърна на всичко което ми каже..
Той беше с гръб към мен и от високият ми тон бавно на крачка да падне от смях се обърна към мен..
-Извинявай смешна ли съм ти?Попитах раздразнена от случващото се..
-Май си имала лош ден а?..Смееше се през цялото време и все повече ме изнервяше
-Много ли ти е интересно?Попитах приближавайки се към него
-Изобщо не ми е интересно дори,а и не мисля да те слушам така че лека нощ..Обърна се и слезе по стълбите.Аз продължих на горе наблюдавайки къде ще отиде.Той слезе и се запъти към брат ми.Явно са познати..Няма да се учудя всички приятели на брат ми са еднакви и бих казала със захабено его..
Запътих се към стаята си.Зяключих вратата и се преоблякох.Легнах и дори не знам кога съм заспала сякаш напълно загубих себе си в чаршафите.

Ноа

Вече мислех да се прибирам всички бяха пияни освен мен и не мислех и да пия повече.Огледах се за Хари и видях как изпраща някой.
-Аз ще тръгвам.Казах вече едвам държейки се на краката си..Той само се изсмя и изпусна чашата от ръката си..-Леко ве..Започнах да викам
-Аре аз ще ги събера ти се прибирай но утре ще посетим сестра ми.
-А сестра ти е къде?
-Не се ли засякохте сигурно се е качила към стаята си..
-Като слизах долу се блъснах с едно момиче по стълбите но изобщо не приличаше на Нора
-Няма кой друг да е..Не си я познал.От колко време не сте се виждали.
-Нора?Това момиче..Еха..казах помнейки каква беше тя
-Еха?..Учудено повтори Хари
Помня я една такава..А сега е такава.
Започвах да обеднявам но не знаех какво да каза на Хари без да го взема на сериозно..
-И тя обаче явно не ме позна или пък не я интересува..
-Само си навличаш главоболия..Утре ще и кажеш че си ти и всичко е точно..
-Искам сама да разбере..Не и казвай че съм аз..И не споменавай нищо..
-Добре бе и без тва си е твоя работа..Каза той вече намеквайки да си ходя
-Добре айде тръгвам..Чао и внимавай да не прайш глупости..Намигнах и излязох
Хари затвори вратата и започна да угася светлините на къщата.