ТУРБУЛЕНЦИЯ ОТ ЛЮБОВ

*ГЛАВА ПЕТА*

ДЕЙВИД

Отвратителната колежка на Елиса беше като пиявица. Появяваше се постоянно и с всеки следващ път ставаше още по-досадна. Мазната ѝ усмивка, след като ме видя наведен над Елиса, ме вбеси още повече. Отдръпнах се от прелестната жена, чийто божествен аромат усещах на милиметри от себе си до преди секунда. Точно преди да успея да отворя устата си, бълвайки отрова към госпожица Алберт, за дето ни беше прекъснала, тя ми намигна развеселено и заобикаляйки ме, се отдалечи към предната част на самолета.

- Аз... съжалявам. - изрече Елиса с все още втренчен поглед в мен и виновна физиономия. - Не знам какво ѝ става днес.

- Единственият тук, който трябва да съжалява съм аз, захарче! Би трябвало да ти се извиня, че ти създадох проблем току-що, но ако това означава, че съжалявам, че те усетих толкова близо до себе си - намръщих се само при мисълта. - то със сигурност не ти се извинявам! Убеден съм, че ще затвориш противната уста на тази жена. - наведох се отново към нея и прошепнах - Този разговор не е приключил, Елиса, но Анабел ме чака. - не можех да спра да се усмихвам, докато произнасях думите в ухото ѝ.

Тя успя да запази самообладание и не реагира по никакъв начин, но усетих учестеното ѝ дишане. Без да мисля повече, долепих устните си съвсем леко до меката част на ухото ѝ, но без да целувам. Все още не. Ако го бях направил, след това щях да експлоадирам от желание. След това се отдръпнах, за да вляза в тоалетната, към която първоначално се бях запътил. Затворих вратата от вътрешната страна и заключих. Не можех да изкарам от мислите си усещането за меката кожа на тази жена. Докоснах устните си. Наслада. Тази жена ме побъркваше. Дори само присъствието ѝ около мен, караше мислите ми да блокират. О, Боже! Анабел. Трябваше сериозно да се съсредоточа върху отговорността, която бях поел и да спра да излагам на риск съществуването на това дете.

* * *

- Благодаря ви много, че я наглеждахте, госпожо. - Отместих погледа си от възрастната дама, която бях помолил да наглежда бебето, докато отида до тоалетната. Слава Богу Анабел си беше в бебешкото кошче и все още спеше. - Извинете ме за забавянето, имаше опашка пред кабинката на тоалетната. -заявих с най-сериозното изражение, на което бях способен. Не беше сполучливо.