Forever your №1 (Y/n X Bakugou)

12 На път

Не си спомням много от този ден, само знам как се събудих с хубаво настроение. Станах и видях как Бакуго вече е направил кафе и на двамата. Когато се събудя нямам настроение и по-скоро се опитвам да събудя душата в мен. Лицето ми е леко подпухнало.

-Ohayo, teddy bear!-дойде към мен, прегръщайки ме.

-Добро утро, Катц-казах сънено. Часа беше 9 и бях доста гладна.

-Закуската е готова-посочи ми кухненския плот. На него имаше питки от оризово брашно и моча. Вървяха доста добре с кафето. Седнахме и закусвахме заедно. Не говорехме много докато не се разсъня. Неговия сутрешен глас беше моята слабост, но и аз не оставах назад. Винаги, когато се събудя гласа ми e с поне октава на долу. Звуча сякаш имам някакъв странен филтър. Той доста се е шегувал с тази моя черта. Когато минавах покрай входната врата забелязах нещо в пощенската кутия. Беше плик, който не беше адресиран от никой, а само към Катц.

-Катцу, какво е това?!-извиках го.

-О, престигнало е!

-Какво?

-Това, бъдеща госпожо Бакуго, е твоята ранна изненада за предстоящата ни годишнина!

,,Чакай малко! Изненада? Годишнина? Ама тя е след 4 месеца!''

-Бакуго, объркана съм...

-Отвори го!

Аз го послушах. Когато го отворих видях самолетни билети.

-ОСТРОВ НАБУ??

-Имаме 3 дена да приготвим багажа ни! А и има друга изненада! Ел, Шото, Никол и Ноа са част от това...-не беше много доволен, но знаеше, че аз ще се зарадвам.

-ШЕГУВАШ СЕ!-аз скочих върху него. Той ме хвана, повдигайки ме и задържайки ме върху него.

-Не! Е, ще приготвим ли багажа или?

-ХАЙДЕ!

В този ден багажа беше готов след точно час. Разбрахме, че Allmight е помогнал за организацията. Защото иначе няма шанс да пуснат непълнолетни сами на такова пътуване. И Деку е помогнал, но Бакуго не искаше да признае. Е, трябваше да се отбиваме в общежитията за да взема повечето мои неща. Тодороки беше наел ван за всички ни.

,,Е, деня най-после настъпи а?''

-Y/N, ТУК СА!-извика ме Катц. Аз бързо излязох, давайки му път да заключи. Видяхме как Шото ще шофира, а Ел е до него. Ноа и Ники бяха на последния ред, а аз и Бакуго бяхме заплюли средата. Аз обожавам да пътувам за това имах и цял комплект за това. Носех в ръцете ми 2 възглавници и едно одеяло. Телефона ми и слушалките бяха най-задължителното нещо. Спах доста също. Може да се каже, че едно от най-добрите ми преживявания беше да пътувам с нов плейлист по време на гръмотевична буря. Тръпката от музиката, която ти носеше толкова щастие , че ти настръхваш, докато около теб всеки момент може да те удари гръмотевица. Това беше "дрогата" за мен. Винаги исках още.