Призована от смъртта

ПЪРВА ЧАСТ

Беше около 3 часът през нощта. Бе една от тези убийствено горещи нощи. Пф, как мразя жегата! Нищо чудно, че рожденият ми ден беше през лятото. Приятелите ми ми предложиха да го отпразнуваме в гората, около огъня и всички тези къмпинг неща като палатки и др.

Групата от приятелите ми беше много разнообразна. Аз-Али, бях много добра приятелка с Кайла. Двете бяхме луди по Джони Деп. Обожавахме да гледаме филми. Софи беше една разглезена кучка, но пък беше добра приятелка. Винаги питахме нея, ако имахме проблеми или питания относно момчетата. Тя е с едни гърди по-напред от мен и Кайла. Не говоря само, че е спец с момчетата, ами и че баща й й подари 200 кубика силикон в гърдите за 18-я й рожден ден. Мат беше истински мъжкар. Висок и много мил, но за жалост беше гей. Бен беше сладък и понякога налудничав. Даже ми прилича на дете, но когато си тъжен винаги знае как да те разсмее. И накрая Джак. Той не говореше много, но ако той не беше в нашата "група" приятели, нямаше да е същото. Той е от онези "мистични" пичове. Беше висок и мускулест.
Не знам защо се съгласих за празнуване на тъпия ми рожден ден в тъпата гора, но защо не? Родителите ми достатъчно ме напрягат. Имам по-голяма сестра кучка и един 9-годишен изнудвач. Мама беше нормална, преди с тате да се разделят. Как обичам да ходя при него! Той е така спокоен, мил и грижовен. Не стига, че живеем далеч от него, пък и имам доведен баща, който е маняк на тема чистота. Ъгх.. Както и да е!
Пътувахме много от града. През повечето път аз спах, но, за Бога, беше адски неудобно. Искам да кажа, че джипа на Джак беше широк и с меки седалки, но друго е да си спиш в удобното меко легло.
Ставаше все по-тъмно и ми се стори, че видях чифт червени очи до едно огромно дъбово дърво. Сигурно си въобразявам.-помислих си. -Трябва поспя като се прибера вкъщи.
Изведнъж колата спря толкова рязко, че си ударих главата много силно. Попитах какво е станало, но Джак не отговори. Той просто стоеше на шофьорското място, държеше волана толкова силно, че ръцете му бяха побелели. Всички други се питаха това, което и аз. Какво, за Бога, стана?! Помислих си, че е ударил някакво животно.
Слезнах от колата и отидох пред нея. Там нямаше абсолютно нищо, дори бронята не беше одраскана. Погледнах към Джак, той беше все така вцепенен. Това сълзи ли бяха по бузите му?
В този момент той слезна от колата. Ходеше бавно и разтриваше с една ръка врата си. След малко мълчание той проговори:
-Кълна-а се, че видях-х няккого-о.
Уоу...та той заекваше. Никога не е проявявал слабост или някаква емоция. Явно видя, че се бях унесла в мислите си и със следващия си въпрос ме изтръгна от тях.
-Али, вярваш ли ми?
-Да.- промълвих аз.
Исках на звуча достатъчно убедително, за да го подкрепя по някакъв начин.
-Тогава вярваш ли ми, че видях момиче?
-Но Джак, тук няма никого. Как може да си я видял?
- Аз..не знам. Тя стоеше тук. Тя..тя беше цялата в кръв и приличаше много на теб...- Той ме погледна и видях в очите му тъга.
Доообре, това малко ме стресна. Джак и тъга? Джак и ЕМОЦИЯ? Джак и сълзи? Това наистина си беше плашещо.
Казах на Мат да продължи с карането на колата. Хей, след такава ситуация, Джак не би могъл на продължи да кара.
Най-накрая пристигнахме. Намерихме си прекрасно място и Мат, Бен и Джак започнаха да опъват палатките, докато аз, Кайла и Софи събирахме дърва за огъня. Тук си беше хладничко, но поне не беше жега. Даа!
Събрахме достатъчно дърва и решихме да се връщаме. Видяхме, че Мат не беше там...
-Хей, къде е Мат?-попитах
Бен и Джак започнаха да се оглеждат и това само по себе си означаваше, че и те не знаят къде е. Накрая Бен се обади:
-Каза, че отива да пусне една вода, но се забави доста.
-Ще се върне, споко.-отвърна Джак.
Странно, но гласът му беше придобил обичайния му дрезгав мъжки глас. Как толкова бързо се оправи? Преди час той плачеше и заекваше..

Ставаше все по-тъмно и момчетата запалиха огъня. Беше приятно, като изключим, че Мат го няма и по-ранната случка с Джак. Ядохме и никой не каза нищо. Но не беше неловко мълчание, беше приятно.
Изведнъж се чу шумолене. Всички бяхме притаили дъх. В този момент Мат изкочи. Беше необичайно блед и ръцете му бяха покрити с кръв.
-Господи, Мат, какво ти се е случило?-попитах.
-Едно животно ме нападна. Това е.
Лъжеше! Познавам като хората лъжат. Но защо му е да лъже за такова нещо? Та това беше кръв за Бога.
Той влезна в палатката си и я закопча.