Призована от смъртта

Пътуване във времето

                                                                                  ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

               В къщата на старицата беше пълна бъркотия. Имаше шишенца със странни течности. Всякакви на вид и цвят. Имаше ужасно много стари картини. На земята едвам се виждаше протрития килим. Миришеше на застояло, но не беше кой знае колко непоносимо. Миризмата на храна блокираше всяка лоша миризма.

-Ела, седни, момичето ми. - каза загрижено тя. - Виж, това няма да те притеснява- каза, посочвайки всички странни неща - Като хоби ми е да смесвам отвари и тем подобни. 

- К-какво? Отвари ли? - казах смаяна.

- О да, аз съм вещица - каза, смеейки се. - Мисля, че като си в тази гора нищо не трябва да те учудва.

-Нямате си и на представа - казах на себе си.

             Седнахме на масата. Столовете скърцаха, а масата се мърдаше с всяко рязане на месото. 

- Е, какво те доведе тук? Почти никой не минава оттук. 

- Ами всъщност отивам до една къща по-нататък. -казах аз.

- Аааа на братята Евън? Доста приятни момчета, но доста наивни горките. - каза, смеейки се.

- Само братя ли са? Не искам да съм само около момчета...

- Спокойно, преди да се зароди този "клуб" бяха само момчета, но има и момичета.

                                                                                *** 

                     Изядохме си всичко и тръгнах да помагам за вдигането на масата, но старицата ме спря.

-Почивай си, аз ще изчистя. И без това не съм си говорила си никого отдавна.

                   Станах и започнах да разглеждам странните неща на рафтовете. Имаше стари прашлясали  книги. Отворих една, която не беше мръсна, явно скоро е била отваряна, даже и беше отбелязана страница. Отворих на страницата и имаше невероятни рисунки вътре. Изведнъж всичко стана черно, стана ми зле и щях да се издрайфам. Сърцето ми биеше толкова бавно, а очите ми се преобърнаха. 

                                                                            ***

                 Когато се събудих бях паднала в гората. "Какво? Нали бях в къщата?" Станах, изтупах се и видях, че къщата на старицата. Осъзнах, че това не е същата гора. Беше много по-рядка. Нямаше мъгла. Нямаше влажен и студен въздух. Беше си съвсем приятна гора. Топла, със слънчеви лъчи, прокрадвайки си път между клоните на дърветата. 

                  Изведнъж чух гласове. Изтичах към тях и излезнах на една пътека. Една жена и мъж бяха се хванали под ръка. Жената беше с дълга кремаво-розова рокля на бели цветя, с дантела по края, бели ръкавици, огромни ръкави, прибрана коса и цвете в същия цвят като роклята. Носеше мъничко чадърче, също в тон с роклята. Мъжът беше висок, с гъсти черни вежди и гъсти мустаци извити по краищата. Носеше някакво подобие на пантофки, беше с панталони, които бяха адски стегнати в глезените и подбедрицата. Над коляното се отпускаше малко. Беше направен от зелен сатен. Носеше същия цвят сако, бяла риза и розова папионка. Щом излезнах от храсталаците, започнаха да пищят. Всъщност мъжа пищеше повече от жената. И избягаха. "Сигурно изглеждам ужасно, покрита със засъхнала кръв, изпокъсани дрехи и за това, а странните им дрехи...е сигурно са от някоя театрална група" Тръгнах в посоката, от която бяха дошли. Излезнах на един площад. Имаше огромен фонтан, а наоколо всички бяха облечени старовремски. Рокли, жакети, ризи, чадърчета, ръкавици и какво ли още не. "Какво става тук? Това определено не е театрална група.."

Следва продължение...