Слънцето грееше през прозореца на момичето. Тя отвори бавно очи и се изправи в седнало положение на леглото свежа и пълна с енергия. Отиде в банята изми се и се върна до гардероба си. Оттам тя извади свежа светло синя блузка и къси дъкнови панталонки. Среса дългата си кафява, на краищата руса коса и сложи лек грим. Грабна телефона си и излезна навън.
*Набиране Макензи*
-Хей,Мак, готова ли си? -Лидия кресна на приятелката си радостно по телефона.
-Моля? -сънения глас на момичето накара свежата й приятелка да се намръщи.
-Мак, още ли спиш?! Нали днес трябваше да ходим по моловете и салоните за красота? Нашият ден!
-А да! Окей ставам и се оправям до 5 минути.
-Ще се оправиш за 5 минути?!
-Оф, 10.
Лидия и Макензи се засмяха. Уговориха се да се чакат у Мак. Лидия затвори телефона. Докато момичето вървеше по улицата със слушалки в ушите слушайки Нина Несбит Don't Stop, Мак се чудеше какво да си облече. Дали сладката бяла рокличка с малките черешки или дънки и блуза с къс ръкав.. След 100 часово мислене, синеоката блондинка облече потник Nirvana, къси панталонки с Американското знаме и небесно сините й кецове Converse. Слезна на 1вия етаж на къщата и извади от хладилника купа пълна с ягоди. Изяде 4-5 от тях и в следващия момент Лидия тропаше по вратата. Мак излезна от къщата и прегърна приятелката си. Двете момичета тръгнаха към центъра на града. За 2 часа бяха обиколили почти всички магазини на 3/4 от моловете в града и бяха накупили хиляди роклички, блузи, потници, гердани, гривнички, обувки и прочие... Вече в 4тия от моловете, те се изтощиха и седнаха в Subway.
-Ще поръчам нашето обичайно, нали? -Мак попита Лидия.
-Да. -отговори й тя и извади телефона от джоба на панталонките си.
*A.POV*
Днес Лидия се държеше странно. Сякаш криеше нещо от мен. Поръчах обичайното ни и докато си чаках поръчката погледнах към масата, на която седеше Лидия. Тя гледаше телефона си и на лицето й грееше онази усмивка, която обикновено се появява там, когато тя бе наистина щастлива. Аз се усмихнах и взех таблата с нещата ни.
