~3~

35 3 2
                                    

Харлоу
10 септември • 19:39

Последните няколко дни не ходих до бара. Случиха се някои неприятни неща в живота ми. И не бях много добре психически стабилна, че да ходя на makeout sessions.

Загубих близък човек. И то поради натравяне с алкохол. Не знам как се чувствам. Усещам ярост, тъга и съжаление. Защо го направи? Никога няма да разбера основателната причина...

За мен проблемите никога не са се решавали с алкохола. Той спира разума, но и подтиска всичко в теб. Може да те отпусне, може да те накра да се изразяваш, но никога не е бил решението. Затова аз внимавам и гледам да го пия в умерени количества и за удоволствие.

Алкохола успява да ме докара в състояние в което да мога да се отпусна и да не ми дреме какво правя с живота си. Затова не знам и в момента какво точно правя с Джоел.

Не разбирам как успявам да позволя такова нещо. Как ме привлича и как желанието ми не може да се подтисне по никакъв начин. Дори и в най-тежките дни искам онова чувство отново да влезе под кожата ми и да ме превземе.

Въпросът е... Какво е това чувство? Какво точно ме привлича в тази жена, защо точно тя? Защо имам чувството, че мога да и имам доверие, защо се чувствам толкова различно, както с никого другиго. А съм сигурна, че не изпитвам романтични намерения.

Та като цяло тази вечер реших, че ще се поразходя, за да си ободря мислите. От няколко дни не съм вдишвала чист въздух, само седях вкъщи и се опитвах да се събера в ръце.

Опитвах се да съм продуктивна. Защото мога да правя толкова много неща, обаче седях, слушах музика и много мислех. Музата не ме удряше по никакъв начин.

Та реших че е време за малко разнообразие. Облякох си едно худи, едни дънки и излязох. Усетих приятния полъх на вятъря и как въздуха се забива направо в главата ми и я пречиства. Доста любимо мое усещане.

Направих си доста дълга разходка, със слушалки на уши и любимият ми албум пуснат. Отново прекрасно вписващ се на нощната обстановка. Музиката е нещо красиво и винаги помага в каквото и емоционално състояние да си. Това е нещо толкова красиво и буквално животоспасяващо. Мога да говоря за музиката вечно...

В крайна сметка след всички разходки обаче се озовах отново пред  Blue Lounge. Как краката ми ме заведоха дотук? Вселената май просто си знае работата.

Piña ColadaWhere stories live. Discover now