Dreams

3 глава

Дойде края на седмицата. Даниел ми беше пратил адреса, където ще е партито за рождения му ден. Сложих подаръка му в подаръчна торбичка и отворих гардероба да си избера рокля. Взех една къса черна рокля и я облякох.

Седнах пред огледалото да се гримирам и след час се обадих на Валерия да тръгваме. Повикахме си такси, понеже нямаме кола, а и не знаем къде се намира точно това място. Таксито дойде за няма и минута. Венцислав и Валерия седнаха на задните седалки, а аз седнах отпред, показах адреса на шофьора и тръгнахме.

След около 20 минути стигнахме пред един бар, платихме на шофьора и слязохме. Бяхме пред лъскавите врати на нощно заведение.

Като влязохме видяхме Даниел и решихме да отидем до него и да му дадем подаръците. Честитихме му и Валерия поиска да седнат някъде с Венци. Останахме двамата с Дани, говорехме си, но неговите приятели дойдоха и ни прекъснаха. Говореха само на немски, мислейки си, че не ги разбирам. Казаха, че роклята ми ги е привлякла и преди Дани да им каже, че ги разбирам, един от тях допълни, че щял да спечели сърцето ми. Когато им казах, че съм учителка по немски език и разбирам всичко, те замръзнаха на място. Роклята ми наистина беше привлекателна-гол гръб, малко над половината на бедрото ми с цепка. Отворена отгоре и с тънки презрамки. Когато започнаха да се извиняват и оправдават, че не са такива, извъртях поглед настрани и видях Валерия притисната на стената от някой, но това не беше Венцислав. Отидох и го набих, меко казано. Оказа се, че я е нападнал. Като Валерия ми каза това, го ритнах в слабините с острите си токчета. Венцислав се появи, като очевидно не разбра какво се случва. Валерия беше цялата в сълзи, Венци я прегърна и ме попита какво е станало. Разказах му и той леко откачи. Грубо остави Валерия да седне и нападна отрепката, която вече лежеше на земята от моите удари. Явно щеше да потъне под земята, след боя, който изяде от Венцислав. Трябваше да си тръгнем след случилото се с Валерия. След думите на приятелите на Дани и аз имах причина да не остана. Излязохме от бара и си хванахме такси до вкъщи. Първо оставиха мен до моята квартира, понеже беше по-близо.
На другия ден отидох до Валерия да поговорим за вчера вечерта какво се е случило, защото не можахме да говорим снощи. Като отидох у тях, тя ми разказа всичко и останах вкаменена от това, което чух. Оказа се, че този, който я нападна снощи е бил Майкъл. Едно момче от класа ми, в което Валерия беше влюбена в гимназията. Той знаеше това и я избягваше постоянно. Но в последно време нещата се бяха променили. Той беше останал сам и има нужда от някой, като Валерия, но вече е толкова късно. А е Валерия му пишеше, само защото с Венци тогава не бяха заедно. Както и да е, всичко се промени коренно. Онази вечер Майкъл реши, че може да си позволи да се доближи до Валерия, но не само Венци можеше да се бие, аз също. След този побой не ми се вярва повече да се мярка покрай нея. Седмица по късно, Майкъл се появи на работното ми място. Той знаеше къде се намира Валерия, но не искал да създава проблеми. Иска да поговори с мен, за да ми обясни всичко. В тази история нямало само това, което ние виждаме. Той не е искал само да се доближи до Валерия, а да й отвори очите. Майкъл знае нещо, което никой друг не знае. След всичко, което ми разказа Майкъл, аз се отвратих от него, Венцислав...След всичко, което причини на наивната си годеница, отгоре на това и още. И Майкъл не беше напълно невинен в тази ситуация. Веднага изтичах до Валерия, за да й кажа всичко.