Венцислав:
Заведоха ме в болница. След като изчистиха кръвта ми от наркотиците, полицаите влезнаха в стаята, за да говорим. Казах им, че имам среща с шефа ни и поискаха да ги заведа до него, за да го хванат. Съгласих се и излязох от стаята. Видях Ташина и Дани в коридора и отидох до тях.
-Къде е Валерия?
-Вкъщи е.-отговори ми Ташина.
-Аз много я нараних, дали ще ми прости!?
-Разбира се, тя те обича повече от всичко на света.
-Аз всъщност го направих, за да я изненадам...
-Какво ще правиш?
-Ами....
-Здравейтее-чух мъжки глас и се обърнах да видя кой е. Видях онзи идиот, който пребих в бара на рождения ден на Дани.
-Какво правиш тук, по дяволите!?-нахвърлих му се и го хванах за гушата.
-Недей!-Дани ме издърпа.
-Защо той е тук!?
-Той пазеше Валерия.-каза Ташина.
-Пазел е Валерия!?
-Да, пазех я. Аз съм полицай също.😏
-Затваряй си устата!-казах на полицаите да тръгваме и излязохме от болницата.
След час ме закараха на мястото, на което имах среща с шефа. Слязох от полицейската кола и се мушнах между сградите в една уличка, където ме чакаше той.
-Здравей.
-Здравей.-приближих се до него.
-Хванаха ги.
-Мда, хванаха ги.
-А ти как се измъкна?
-Имах късмет.
-Идваш ли?
-Къде?
-Заминавам да продавам наркотици.
-Не, не идвам.
-Защо?
-Защото...ИЗЛЕЗТЕ!
Чу се изстрел и куршум се заби в рамото му. Всички полицаи излезнаха и бързо го хванаха.
Ташина:
След като излезнахме от болницата Венцислав ни заведе на мястото, където е срещата му с шефа. Обадих се на Валерия да дойде и излязохме, като се скрихме, за да ги подслушваме и да чакаме сигнал от Венцислав. Дани ми даде пистолет и се учудих какво да правя. Той ми каза да стрелям по шефа. Знаех, че няма кой да ме арестува, а и ще бъде готино. Сложих си ръката на спусъка и се приготвих. След време Венцислав извика и се показах, като изстрелях куршум и се заби в рамото на шефа. Всички полицаи излезнаха и го хванаха.
-Браво на моето момиче.-каза ми Дани.
Изчервих се и му дадох пистолета.
-Таше.-Валерия беше дошла.
-Хванаха го!
-Къде е Венцислав?
-Там е.-посочих между сградите в уличката и тя се затича към Венци.
-Искаш ли да се поразходим?-попита ме Дани.
-Сега?
-Да, сега.
-Добре, а Валерия и Венци?
-Ще ги приберат.
-Ами добре.-тръгнахме на някъде. Толкова е яко да вървиш с полицай.
-А ти не беше ли архитект?-попитах го.
-Имам две работи.
-Супер!-вървяхме и си говорехме.
Валерия:
Отидох до Венци и го прегърнах силно. Той си сложи ръцете на кръста ми и ме притисна силно към себе си.
-Добре ли си?-отдръпнах се и го погледнах в очите.
-Добре съм.-той също ме погледна в очите.
-Защо си го направил? Защо си вършел тези неща?
-Валерия...
-Защо си дал годежния си пръстен!?
-Защото той вече не ми трябва.
-Какво означава това?-помислих си, че вече не иска да бъде с мен и се стече една сълза от окото ми.
-Валерия.-той пусна ръката ми и се наведе, като застана на едно коляно пред мен и бръкна в джоба си.-Валерия, ще се омъжиш ли за мен?-извади красив пръстен и се усмихна до ушите. Стекоха се още повече сълзи по бузите ми и си сложих ръката на устата, за да не се развикам от щастие. Венцислав ме гледаше с голяма усмивка на лицето и чакаше отговора ми.
-Е...?
-ДА!-изкрешях и той веднага се изправи, като ме прегърна силно и ме целуна. Отделихме се и той ми сложи пръстена. Толкова е бляскав и хубав. Значи затова е правил онези неща, искал е пари, за да купи пръстена.
-Обичам те, Валерия!
-И аз теб!-прегърнахме се силно.
-Извинете, че ви прекъсвам, но трябва да тръгваме.-каза един полицай.
-Добре.-пуснахме се и се качихме в колата на полицая.
След час вече бяхме в апартамента си. Венцислав започна да ме дърпа.
-Чакай, какво правиш?
-Ела!-дърпаше ме към спалнята.
-Чакай, чакай!
-Не мога.-вкара ме в спалнята и тръшна вратата.
-Какво правиш!?
Той си свали тениската и ме бутна на леглото... 🤤
