Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Валерия и Венцислав се настаниха в един хотел, а аз трябваше да отида до една друга приятелка, за да преспя тази вечер. На другия ден се обадих на близките си, за да им кажа, че сме добре и отидох до Валерия, за да потърсим работа в едно много престижно училище. Венцислав посети една рекламна агенция, защото той мечтае да бъде известен и да го дават по телевизията, затова учи за актьор. Аз и Валерия се прибрахме разочаровани, защото в училището нямат нужда от нови учители. Все пак това не е като България, жадни да търсят хора с незавършено средно образование за учител по Биология или друго. Предложиха ни или да сме чистачки или учителки на предучилищните деца. Не приехме, но аз се зачудих дали може са съм учителка на малките. Разбира се, Валерия няма да става учителка, а архитект, но уви и за нея нямаше място. След този измолителен ден, аз трябваше да си хвана квартира. Настаних се, оправих се за лягане и заспах веднага. На другия ден се видяхме с Валерия и Венцислав и седнахме на кафе да поговорим какво ще правим. Поговорихме си малко, спомнихме си старите моменти с Валерия как мечтахме, как се депресирахме, как й казвах да остави Венцислав, защото постоянно я нараняваше. Как искахме да имаме поне една приятелка в новите училища, и още куб стари спомени. Венцислав кротко си седеше и мълчеше. След няколко часа приказки се разделихме с тях и се запътих към онова училище да подам молба за работа. На следващия ден получих E-mail, че са ме наели. Зарадвах се и веднага уведомих Валерия и се оказа, че и нея са я наели някъде точно до моето работно място. Това беше причина за още повече радост. Венци бе приет за реклама на шампоани, има много хубава, мека и къдрава коса. Но по изражението му си личеше, че не е доволен. На следващия ден като отидох на работа с децата се запознахме и първия ден не учехме, за да може да се запознаем. След работа отидох до работното място на Валерия и я видях как другите хора я развеждат из сградата и й разказват каква е работата им. След няколко седмици всички свикнахме с работите си. Даже и Венци, който учеше и работеше едновременно. Той ми подари един от шампоаните против косопад. Аз бях доста заета с работата, защото децата бяха доста ученолюбиви и се развивахме доста бързо с тях. Валерия също беше заета от своята работа, защото по цели дни и нощи беше на работа и за около няколко седмици построиха сграда. Все пак това не е България, една сграда да се строи години. След първите ни заплати, които взехме, бяхме решили Петък вечер да излезем на купон и тъй, като Валерия работеше главно с мъже, ме запозна с 25 годишния Даниел, който е бил в България и е учил там също като нас. Аз, Валерия, Венцислав и Даниел излязохме и се озовахме в бар, с по една бутилка алкохол в ръка. На Венци му стана нещо и погледна Валерия с дяволска усмивка, след което предложи да си ходят. Ние с Даниел останахме и беше доста неловко, но след този момент слава Богу не помня нищо. Озовах се в квартирата ми преоблечена и завита в леглото. Явно съм казала на някой адреса си и са ме докарали. Станах с болки в главата. С парите, които бяха останали от вчера си платих сметките за тока и водата. Бяха ми останали още, тъй като имах доста голяма заплата. Реших да отида на пазар и да купя продукти, писна ми да ям в някакви заведения за бързо хранене. На пазарувах нужните неща и се прибрах. Почистих си местенцето и седнах на дивана за почивка. Обадих се на семейството си, всички бяха разтревожени, че не се обаждам. Разказах им всичко, което ми се случи. Зарадваха се и попитаха кога ще се връщам вече, а аз бях заминала не повече от 3 месеца. Развълнуваха се и след часове разговори затворих и станах да си сготвя вечеря. Звъннах на Венци да го питам какво правят те, защото Валерия не ми беше вдигнала. Оказа се, че тя не е вкъщи и той мислеше, че е при мен. След като ми затвори, за да се обади на нея, вместо Валерия вдигнал един мъж и казал, че е доктор. Валерия се порязала с желязо на дълбоко и веднага са я закарали в болница. Веднага, след като разбрах това, заедно отидохме в болницата при Валерия. Тя беше доста зле. Седмица по-късно беше излязла от болницата. Не бях се срещала с нея отдавна и реших да я посетя без да я предупредя. Точно, когато влязох в асансьора Валерия ми звънна и каза да отида у тях. Аз й казах, че точно на там съм се запътила. Когато вече бях там, видях Даниел, който също гледаше към мен през повечето време. Влязохме в техния апартамент. Цяля вечер играхме на настолни игри, като "не се сърди човече", "монополи" и други. Пихме, ядохме и се веселихме. През цялата вечер с Даниел се гледахме. Валерия беше добре и от утре започваше работа. Тъй, като тя отсъстваше доста време всички имаха нужда от нея и им залипсва. Имаше доста работа за архитектите, защото вече строяха нова сграда. Всеки ден отивах до Валерия да я видя дали е добре и хвърлях по едно око на бицепсите на Дани. Всяка вечер се виждахме и се сближавахме покрай Валерия и Венцислав. Разменихме си номерата и си говорехме доста често. След няколко месеца аз, Валерия и Венцислав вече бяхме свикнали напълно с Америка и начина на живот там. От моето работно място бяха организирали екскурзия за децата от 1-ви до 4-ти клас и аз трябваше да ги придружавам. Поканих и Валерия да дойде, тъй като имах право да взема един човек със себе си. Тя се съгласи и седмица по-късно щяхме да отидем на един от Дубайските острови за 10 дни. Венцислав, за да не остане сам, още от сега беше казал на Даниел да стои при него, тъкно да си поговорят за работата на Валерия и най-вече, за да се сближат. Мина се седмица, като по вода и с Валерия се озовахме на прекрасен плаж, пълен с яки батки. Венцислав постоянно звънеше и любопитстваше. Беше толкова разтоварващо, че забравих, че съм там по работа с децата. И беше толкова приятно като се сетех, че ще ми платят, че съм се веселила така. Като се върнахме от екскурзията, децата бяха много доволни и щастливи, както и ние. Венци много се затъжи за Валерия и я нацелува цялата. На следващия ден всички отидохме на работа. Дойде и времето пак да си вземем заплатите и да платим сметките покрай жилищата си. С останалите пари с Валерия решихме, че трябва да отидем на шопинг и да си купим по някоя дрешка. Все пак от както сме дошлии не сме разнообразили гардеробите си.
Валерия: С Ташина отидохме в огромен мол. Влезнахме в един магазин. Ташина си взе бяла риза на черни ленти, а аз само бяла, платихме ги и излязохме, но ни очакваха поне още 100 магазина. След като обиколихме първия етаж, се качихме на втория, с няколко чанти в ръце. Тръгнах към магазин за мъжки дрехи. -Какво ще правиш там? -Ще купя нещо на Венци. -Добре, ще те чакам тук. -Междудругото Даниел скоро има рожден ден. -Знаеш ли, и аз ще дойда да разгледам с теб. Влязохме и избрах няколко тениски и суичъри и няколко чифта дънки на Венцислав. Ташина избра една черна риза и бял суичър. -Това за него ли е? -Да, кога има рожден ден? -В Петък. -Добре. -Вие гаджета ли сте? 😄 -Приятели сме. -Хмм.-усмихнах се. Платихме дрехите, излязохме и продължихме да обикаляме другите магазини. След няколко часа се прибрахме в квартирите си. Венцислав седеше на дивана и си четеше нещо. -Къде беше?-погледна ме и като видя всичките торби се шокира. -Бях на шопинг.☺️-събух се и отидох до него. -Валерия, вместо да събираме пари, ти ги харчиш. -Няма вече, виж какво ти купих.-извадих дрехите, които му купих и му ги показах. -Благодаря, много са хубави.-погледна ме и ми се усмихна, а след това продължи да чете. Аз се обадих на Ташина, поговорихме си и след час всички си легнахме.
