Тинейджърски Лагер

Разходката извън лагера

Глава 4

След вечерната среща започнахме 3те класа да вършим нашите дейности след, което всеки се захвана с неговия час, имаше сърфинг, фотография, рисуване, танци, свирене, пеене, моден дизайнер и др. Дори отговорниците нагласиха най - добрите да им помагат за да станат ОНО, мечта за повечето от нас, хем учеха, хем научаваха, дори нямахме много време за нас самите си заради това, че сме отговориници.
Искахме разходки, това за което си говорихме също да стане реалност, но сега ще разберете, защо казвам това всичкото😅

-Добро утро беби. - Раян
-Добо утро красавецо! - Софи
- Как спа? - Раян
- Добре, а ти? - Софи
- Хайде стига сте си говори ли часовете ви започват! - г-жа Христова
- Да, *сърдито* - Софи

След което всички отидаха да си карат часовете.

На обяд

-Здравейте, още от първия ден не можем да се видим заради занимания! - Джес
-Да но хубави занимания за повечето от нас отговорниците ни искат да ни направят ОНО. - Моника
-Така си е, всеки от нас още в началото задобрява, защото това което го прави го прави с любов. - Георги
- хаахха А не като часовете но математика?! - Кико
- Или по история? - Пейтън
- И ние чухме това? - г-жа Георгиева
-Извинете ни! - Ник
- Няма нищо всички познваме господина ви по Математика! - г-жа Христова

Минаха се седмици така по същия начин. Всички им е весело, но понякога се изморяват доста.

1 месец по - късно

-Добре лагерници туко-що ми съобщиха, че имате 2дни почивка от всички занимания имате тези 2дни само за вас каквото искате това ще правите. Забавлявайте се! - директорът на лагера.
- Най - накрая! - Всички в един глас
- Сега вече интересното започва! - Раян и Ник
- Така е! - Джес и Софи
- Ами да се забавляваме! - всички
- Хей Раян да направим това за което наистина сме дошли? - Софи
- Да действаме! - Раян
-Хей вие двамцата какво сте на мислили? - Ник
- Да кажете и на нас? - Джес
- Вие нямате ли си планове? - Раян
- Имаме но вашите май изглеждат по - добри! - Ник
- А не, не е вярно така си мислите?! - Софи
- Хей искате ли да отидем за сладолед! - Александър
- Сериозно, имаме свободно време, има вълни, а ти искаш да отидеш за сладолед!? - Джес
- Ами често казано достатъчно сърфирах искам малко почивка! - Александър
- Да ясно пич и представата ти за почивка ще е сладолед! - Ник
- Ами вие не знаете цялата история? - Александър
*заглежда Клои*
- Ол тук става нещо? - 4-мата в един глас
- Какво не? - Александър
- Хайде стига отиди и я покани на сладолед! - Софи
- Да, но тя е не знам? - Александър
- Страшна! - Джес
- Обсебваща! - Ник
- Луда! - Раян
- Сладка! - Софи
- Именно! - Александър
- Какво сладка, тя? - Джес
- Не всичко едно това я прави идеална!- Александър
- Тогава действай преди няколко друг да я покани! - Раян
- Твърде късно! - Ник
- Кристофър сериозно ли? - Александър
- Ами той е танцор! - Джес
- Отивай! - Раян
- Може ли да дойдете! - Александър
- Ние си имаме планове! - Софи
- Така ли? - Джес
- Да! - Раян
- Добре отивай те, но утре ни отделете малко време и за нас! - Джес
- Добре обещавам! - Софи

Ние тръгнахме, но Ник и Джес ни проследиха, Александър отиде и покани Клои на сладолед и тя прие.

- Хей Раян нали е добра идея да излезем от Лагера? - Софи
- Разбира се ще ни е много забавно! - Раян
- Хайде тогава да го направим! - Софи
- Тези двамата къде отиват? - Ник
- Не знам но и ние отиваме! -Джес

Викахме си такси, естествено и нашите детективи си викнаха, и отидохме в града в Лос Анджелис... По конкретно пътека на славата.

- Еха.! - Джес
- Да еха, но добре че знаем малко Английски щот ще ни...! - Ник
- Айде Раян да отидем там! - Софи
- Да, чакай само малко това не са ли Джес и Ник? - Раян
- Да, да не ни следят? - Софи
- Хей Ник какво правите тук? - Раян
- Видяхме ви че излизате и ние поискахме няма само вие да се разхождате из града. - Ник
- Добре! - Софи

Те се разглеждаха из големия град, разхождаха се, похапнаха, снимки си направиха, видяха се с много звезди. И малко остана да се стъмни, веднага се обадиха на такси и се прибраха в лагера.
*звук от съобщение*

- Да отиваме бързо да не ни спипат.- Ник
- Да братле! - Раян
*звук от съобщение*

- Чао момчета! - Софи
*Целувки за лека нощ*

Така цели 2дни, но накрая като се прибрахме г-жа Георгиева ни видя извика г-жа Христова и решиха да ни накажат защото сме избягали от Лагера, два пъти. Питате се какво е наказанието ли. Ами тежко ни беше. Лошо, но и полезно.

Но ще ви разкажа в другата глава.
Надявам се тази да ви хареса.