Abducted

Глава 14 (собственост на кук)

Джон се усмихна
-Той май забравя че...
Каза Джон и в този момент Кук го спря
-Пусни го....
-Да го пусна?Че откъде накъде?
-Не ви върви Джон ...не ви знам историята но не ви върви.
-И искаш просто да го пусна?????
-Да ....не беше ли той този който уби най добрият ти приятел и те съсипа....започни отначало.
Джон затвори очи.
-Окей.....нека .....
И пое дълбоко дъх
-И юнги ми беше казал това....не се влюбвай,недей тъпако....хахахахаа
И присви очи
-Скапано копеле.....
И се усмихна
-Знаеш ли какво....
И се закашля леко
-Чан е твой .......
И се изправи
Обувай се.....отиваме да си избера играчка
Момчето се усмихна
Най накрая стигна до чан.....пък и нямаше да слуша скандали,или поне така си мислеше.
Облякоха се.
Но по едно време се замисли
-Знаеш ли.. остави ,стой тук .....ще изляза сам
И Джон запали колата си и излезе а Кук отиде при чан в стаята им.
-Ставай чан.....отиваш в друга стая
Чан го погледна
-какво , защо
Кук се приближи към него ,Хвана ръцете му така както беше на леглото и го притисна.
Чан беше нищо в сравнение с него и не можеше да мръдне.
-Защото нямаш работа в стаята на Джон......туко що той отиде да си търси нова играчка...
И се усмихна като се приближи към ухото на чан
-Твоите думи много го нараниха чан ....
И се усмихна като пое дълбоко от аромата му
-Вече си мой.....
И отново погледна очите му
-И както Джон казваше.....една грешна стъпка и родителите ти са мъртви......сега....бъди добро момче и върви......
И се надигна като се изтупа.
Смигна му му подаде ръка
-Ставай....
Чан го бутна
- аз не съм твой разкарай се
И го погледна в очите
Кук завъртя очи.
Извади телефона си
-Джон?
-Кажи Кук?
-Къде си?
-Ще ходя на бар тази вечер,в магазина съм,защо?
-Ще наминеш ли да вземеш родителите на хьонг.
И в този момент Кук пусна на високоговорител гледайки чан право в очите
-Това малко копеле не се ли научи да слуша майка му да еба!Всеки път с неговите глупости ще се занимавам.......ако го гръмна дали ще спре да ме преследват проблемите !
-Незнам.....
-Ок......ще мина да ги взема ....незнам как да го направя сам обаче....
И този момент Кук заглуши телефона
-Е....идваш ли или да му кажа окончателно да ги доведе
-Кук??
-Един момент Джон!
И отново заглуши
Чан кимна
- недей моля те
И очите му се насълзиха
- но не разбирам това ли вие начина да ме спечелите ако ме измъчвате и заплашвате
Кук вдигна телефона
-Зарежи,забавлявай се довечера
-Пф....мерси
И затвори телефона.
Кук хвана ръката на чан и започна да върви
-Слушай чан ....няма да правя нищо с теб без твоето желание,това да ти е ясно,нито ще те удрям нито ще те насилвам,но искам да ме слушаш....елементарни работи изисквам.Като кажа стани,ставаш....като кажа зготви готвиш а аз ще се грижа за теб с цялото си сърце
И застана пред стаята
-Защото щом те видях ми стана жал за теб....не исках да си с Джон апък и....си хубаво момче
И се усмихна леко.
-Това е стаята си....лягай и си почивай....
Каза той и отвори вратата
Чан влезе вътре и легна на леглото и обърна гръб на куки
Чан си мислеше
Защо Джон го предаде отново, а уж ме обичаше по негов странен начин
И почна да плаче тихо не искаше кук да го чуе
Кук наклони леко глава.
Сърцето му се късаше.
Седна до него и погали рамото му
-Ей.....ако не се чувстваш добре,може да се разходим......ще се почувстваш по добре
Чан поклати глава
- н-не искам тук ми е добре
И се отдръпна леко от него
-Чан.......
И го обърна леко към него като погали бузата му
-Не се страхувай от мен....винаги можеш да ми споделиш,аз ще съм до теб......
И целуна нежно челото му
-Някой път нещата стават така......и ти нищо не можеш да направиш....
И преглътна леко
-понеже си изцяло моя собственост ми мина през главата да те пусна но........аз се страхувам че ще изплюеш всичко на някой полицай или нещо такова....
И започна да гали ръката му
-Повярвай ми......щом усетя че мога да ти имам доверие ще те пусна....не искам да ти вредя....разбираш ли
И се усмихна като го зави
-Сега заспивай......
И понечи да излезе
- щом до сега не съм издал , като Джон ме пусна и сега не бих..и не си мисли,че щот ми пука за теб...може Джон да се държал с мен, като нищо , но не бих го предал по такъв начин
Кук се обърна
-Не става въпрос за Джон а за мен.......аз не искам да изям хуя заради него.
И излезе като затвори вратата и слезе да чете вестник в хола
Чан поклати глава затвори очи и се опита да заспи
И не след дълго заспа
Джон беше отишла в един бар и там видя едно малко момче по невинно и от чан.
Заговориха се и ти ака от едното на другото се стигна до там че момчето заспа в ръцете на Джон
-Този беше ебахти лесния
Каза си той.
Качи го в колата си и потегли към 3 вечерта вече беше в имението.
Преоблече себе си и момчето,сложи му каишка и го остави да спи на леглото му
На сутринта момчето като видя Джон се усмихна
-Добро утро господин креймър ....
И погали лицето му
-Здравей сладкишче.....
-Къде сме
-Във къщи....
-А къде се намираме
-На майната си
-А......добре
И момчето се надигна
-Какво е това?
-Не е ли сладко....
-О да....харесва ми
И целуна бузата му
И така момчето се облече и двамата с Джон слязоха на закуска
-Кук,направи ли оная кучка закуска
-Не...чан я направи
-Все тая....дай да ям че съм гладен
И погледна момчето
-Ти гладен ли си
-Малко...
И се усмихна леко
И така се сервира закуската
-Значи казваш че от скоро живееш сам,така ли....
-Да.....вчера изгубих домът си
-Искаш ли да живееш тук с мен....
И Джон целуна нежно бузата му
-Разбира се ,благодаря тииии!!!!
И скочи в скута му като обгърна с двете си ръце вратът му
Чан , като видя това този път не се ядоса ацки го заболя очите му се насълзиха и изтърва чинията , която държеше
Избяга нагоре и се заключи в стаята си почна да плаче с глас
Джон се стресна.
Не видя чан който идваше.
Щом той избяга завъртя очи а момчето погледна Джон
-Това кой е татенце.....
-А......никой .....зарежи,сега сме само аз и ти....
И целуна нежно вратът му
Момчето се засмя и се наядоха набързо а Кук взе храна и отиде в стаята на чан
-Ей....спри да плачеш и ела да хапнеш малко,имаш нужда от храна
И отви леко главицата му
-Хайде чан....
Чан се зави пак
- н-не искам моля те остави ме сам
Кук въздъхна леко
Всъщност чан беше в стаята на Кук.Деляха едно легло
Кук легна до чан,зави се и извади храната
-Хайде малчо,идвай да ядеш .
И го отви като погали косата му
-Хайде....нали ти казах че искам да ме слушаш
Чан се обърна
- знам, но наистина не съм гладен моля те не ме карай насила поне и ти
Кук се замисли.
-Само няколко хапки,обядът ще е чак след 7 часа....моля те
И взе глечките като му подаде малка хапка
-Само една четвърт от чинията и повече няма да те насилвам....
И преглътна тежко
-Може да се разболееш ако не се храниш
През това време Джон и рин се бяха назакусвали.
-Какво ти се прави сега захърче?
Попита Джон.
Момчето се усмихна
-Всъщност много обичам да рисувам ....да чета и да слушам музика
-Обичаш музиката????
-Да....свиря на пияно....
Джон се усмихна.Щом чу това сърцето му се стопли и се изчерви.
-Защо....лошо ли е
-Не .....аз всъщност ......аз също мога да свиря на пияно...
-НАИСТИНА ЛИ?!НЕКА СВИРИМ ЗАЕДНО,МОЛЯ ТЕ ДЖОНИИ
Джон завъртя глава
-пияното ми е на място до което никой не трябва да припарва,но може да правим нещо друго...
Момчето въздъхна
-Добре ....нека ,Джон защо не ми почетеш малко...
-Какво?
-любимата си книга!
Двамата отидоха на дивана и Джон я взе
-Леле....това е огромноо за какво се разказва
-За едно момче което умира само
-И .....защо ти е любима
-Виждам себе си в нея^^
-Жалко....
И постави ръката си на бедрото му.
-Няма да умреш сам Джон ....аз ще съм тук....
Джон кимна и започна да чете като се вдълбочиха до такава степен че изолираха всичко около себе си
Чан изяде малко от храната
-не искам повече...кук може ли да излезем малко не ми се стои тук
И го погледна жалко
Кук кимна.
-Добре .....нека излезем,преоблечи се чан и ще излезем.
Кук вече беше готов,просто искаше да се назакусва и той.
И спря за малко
-Но се облечи добре,навън е кално и мокро от вчера....
И се усмихна
- но дрехите ми са в оная стая
-О...да...
И стана.
Вземи тези чан...
И му даде неговото голямо худи и подходящи панталони които вече не му ставаха.
-Облечи ги ....щом се върнем ще ти помогна да си вземеш нещата от там и целуна челото му като седна си продължи да се храни
Чан кимна облече се
-но поне ми даде дрехи , които харесвам да обличам
И се усмихна топло към кук
-Ами....само такива имам.....дребчо си,всичко мое ще ти стои като нощница
И се засмя леко
-Добре....аз съм готов....ще тръгваме ли..
И видя майката на Джон която отиваше към стаята си
-Ей,вешице....прибери и измий таблите....
Жената със сведена глава едва хвана таблите но в този момент видя в задният й джоб телефон
Той се ококори и заеба всичко като го извади и го отвори.
Жената имаше само един номер в телефона си и той беше на мъжът й.
На Кук му стана малко тъпо.
Може би тя казваше истината.Но дори и така нямаше право да се противи на Джон .
-Върви не ме гледай....мъжът ти има ли телефон
-Сър....той го остави в къщи докато го отвличахте
-Супер....върви тогава
И въздъхна
Счупи телефона в коляното си и той се раздели на две
Метна го в кофата
-Добре....сега можем да вървим...
И хвана чан за таза за да го подкани да върви
Джон и рин все още стоиха в хола на дивана.Рин беше отпуснал главата си на рамото му а Джон четеше тихо.
-И тогава той остана сам........сам ,без родители...без приятели,само едно малко кученце се търкаше в краката му...бездомно като него.
А всъщност тази книга беше написал именно Джон ,описвайки себе си.
Чан стисна челюст, като ги видя
И продължиха да вървят и излязоха навън
-може ли да не се държиш толкова грубо с хората моля те
И го погледна жално
Кук извъртя поглед
-Чан....не зависи това от мен.....
И се закашля
-Апък и е по добре аз да ги мъча защото е по добре за тях....ако Джон ме замени може и да ги убие
И се почеса по тилът
Чан кимна
-добре , но гв с тях по така моля те заради мен
И се усмихна топло
Кук въздъхна
-Добре чан ....ще опитам.......
И преглътна леко
Бяха на една огромна поляна.
На хоризонта се виждаше само зелената трева и росата ,тук таме някоя кална локва.
-Е.......накъде ще скитаме...
И погледна леко чан