Abducted

Глава 17(КРАЙ)

Чан въздиша после щеше да гв с него
Обърна се към Джон
-добре ли си
И сложи ръцете на бузите му
-Върви при него......
Извъртя глава той.
Вече можеше да стои нормално на краката си но все още беше леко замаян
-Чан няма смисъл да продължаваме .......по добре ще си без мен....
И го погледна жално
-Знам че се държах ужасно особенно последните месеци .....и с Рин и със заплахите....сега и Кук.....
И въздъхна като едва се задържаше да не заплаче
-Не мога да те погледна в очите,просто..........не ми се живее повече....
И преглътна една огромна буца заседнала в гърлото му
-Просто си върви ...
Чан поклати глава и го прегърна
-н- не искам майка му стара на какъв език вече да го кажа нз
И заплака
Джон извъртя поглед
-Дай ми малко време чан.....
И Джон се дръпна и бавно излезе от стаята.
Слезе по стълбите.
-Това ще е последният път когато ще убия някой....
Промълви тихо и застреля майка си,баща си и всички които бяха в имението.
Звънна на няколко номера
-Креймър?
-Сър.....спрете всичко,подавам си оставката
-Юнги би бил....
-Юнги го няма.....умря отдавна.....
И последва мълчание
-Напускам....
И Джон затвори телефона.
Погрижи се за телата и остана да се отърве само от имението но....му беше трудно,точно пред него лежаха юнги и джимин.
Той отиде и седна като се загледа в пръстта
-Мразя ви......
И затвори очи като си представи как коршум минава през главата му в този момент
-Толкова ви мразя......
И започна да плаче като малкото дете в сладкарницата на което му беше паднала тортата.
Също толкова звучно,също толкова внезапно но с повече болка .
След като се измори да плаче избърса сълзите си.
-Какво да правя.....
И се замисли
-Как да ви взема с мен.......
И погледна имението
-Няма как да плащам сметките ако нямам работа .....
И въздъхна
-Толкова съм зле с оценките,къде ще ме приемат.....
Засмя се иронично
Направи така че си купи земята над която бяха гробовете,направи го като гробница и два дни по късно отиде при Кук.
Влезе в стаята му
-Кук....освобождавам те от работата ти....
Мъжът надигна вежда
-Защо?
-Защото зарязвам своята...намери си нов шеф
И си тръгна като Кук бесен просто излезе с 300 от апартамента като дори не си събра багажа.
Джон отиде в стаята на чан като почука леко.
Беше умърлушен и в депресия,видимо беше че просто нямаше сили да се прави на бияч.
Чан надигна глава и изтри сълзите си
- Д- да
-Нека си вървим от тук....
Каза той след като отвори вратата
Чан го погледна
-к-къде Джон
И отиде при него
Той въздъхна
-Нека......опитам да се променя....ако не се получи и тогава ще се постарая да не ме видиш отново
И въздъхна
-Взех не много голям апартамент в градът....ще поработя малко и ще се справим
Каза той и се усмихна леко
Чан го прегърна
- и аз ще работя и ще ти помагам
И го целуна по бузата
Джон поклати глава
-Само така няма да се разбираме
И се намръщи
-Ти ще бъдеш моята домашна помощница,ще ми чистиш и готвиш
Каза той уж на шега ама беше сериозен
-Хайде....събери си багажа....
Чан почна да си събира нещата
- а твоите неща
-Зарежи ги.....не искам нищо от тук
И започна да му помага
Не след дълго бяха готови
- това е Джон...да тръгваме от това място вече
Джон хвана чан за ръка и слязоха долу
-Рин!
Извика Джон
Рин беше единственият който Джон не беше убил.За него беше прекалено невинен за да го стори
Качиха се в колата и Джон потегли като се втренчи в рин гледайки го в огледалото за задно виждане
-Знаеш че ако ако ме издадеш аз ще мога да се измъкна но ти от ония свят няма да се върнеш
Момчето въпреки всичко имаше малко парченце което го обичаше
-Да Джон .....знам това....
И очите му се насълзиха
-К-къде ще ходиш сега....
-Ще те прибера във вас и след това се прибирам....имам да разопаковам багаж и още хиляди неща
-Д-да.....разбира се,но аз нямам дом..
И от окото на момчето се стече една единствена сълза
-Ааааах.......
Измърмори Джон и погледна чан
Чан го погледна
- Имам един апартамент там живях със алекс сигурно вече не е там може там да отиде
Джон се усмихна и кимна
-Да,видя ли,помогнахме ти
Момчето се усмихна леко
-Благодаря ти чан....
И се даде леко настрани за да го погледне и се усмихна
Чан кимна
-за нищо
И се облегна назад и погледна към прозореца
Джон остави Рин ,погрижи се за него и след това се прибраха.
Оправиха апартамента.Беше уютно.
Джон се просна на леглото и затвори очи
Искаше да поспи
Чан отиде при него
-д..
И видя,че спеше
Отиде при него и го зави и го целуна по челото
Излезе от стаята
Отиде при рин
- искаш ли кафе
-Може....
Рин тъкмо приключваше с дрехите си.
Щеше да поживее малко при тях докато другият апартамент бъде пригоден.
-Аз всъщност ще пия мляко,по ободряващо ми действа,ако искаш да ти направя кафе
И се почеса по тила
-Мисля да хапна сладко.....ти искаш ли
Чан се усмихна леко
- да може...мерси
Рин извади малки сладки и направи кафе на чан и топло мляко за себе си.
Остави ги на масата и щом седнаха да ядът го загледа
-Мразиш ли ме....
Попита той и се втренчи в чашата си с мляко
Чан остави кафето
- виж много неща се случиха Джон така е много ме нарани,  като беше с теб , но ти нямаш вина и не не те мразя
-Добре....супер
Промълви той под носът си.
Изпи млякото си и започна да чисти целият апартамент.
Влезе в стаята на Джон за да почисти но щом го видя че спи излезе внимателно и въздъхна
-Идиот съм.....отвратителен глупак...
И сведе глава
Минаха така няколко дни.
Рин се си заживя сам .
Джон малко по малко започваше с времето да се изкачва нагоре по стълбичката.
Спря дрогата,след това пиенето...цигарите,започна да работи като касиер,след това като доставчик,и с търпение стана известен музикант.Творбите си които беше писал с годините на онова пияно излязоха на бял свят и именно чан беше този който го подтикна в това.
В крайна сметка,заживяха дълго и щастливо.