А имаше един път, когато ме гледаше.
Аз танцувах.
Чувствах.
Музиката минаваше през мен.
Чувствах погледа ти.
Минаваше по мен.
Всяко мое завъртане бе наредено от теб.
За да ме погледнеш.
Да видиш как се движат чувствата ми.
Да видиш как минават през ръцете, раменете, спускат се бавно надолу и се връщат още по-бавно към очите, с които те гледах.
Които гледаха твоите как гледат мен.
Танцувах точно както ти ме гледаш. Страстно, бавно и се наслаждавах.
На танца.
На музиката.
На погледа ти.
Очите ти ме движат.
Днес отново ще танцувам така.
Страстно, бавно.
Все едно ме гледаш.
Но погледа ти ми липсва.
Затова и танцувам.
За да си спомням какво е да ме гледаш.
Да ми се наслаждаваш.
Да ме искаш и да не смееш.
Да не танцуваш.
А аз да танцувам за двама.
