A lot of souls. A lot of beauty.

Егоист

Дяволът не може да обича. Той е съвършен егоист. Той е ревнив, груб, ценичен, стиснат и адски красив. Точно такива по каквито си падам. Признавам здраво се вслюбих. И как няма? Той е един такъв... Луд! Всяка секунда в неговия Ад е Рай. Който има цена. Който оставя белези и ти ги виждаш и те те наболват право в сърдечния мускул. За миг си мислих, че си заслужава, но броени секунди след това, разбрах че не съм минала всички кръгове на Ада. Разбрах, че всичко тепърва започва. И няма да свърши, дори след смъртта. Вървя по жарава, харесва ми дори. Слезнах от горещите камъни и погледнах надолу. Видях изгорялата си плът. Черна плът. Заболя остро, но не заради раните, а защото видях какво си причиних, заради мъж. Но не краката ме болят, а сърцето. Поглеждам го него. Той е цял. Без една малка драскотина. Обвзе ме гняв, ярост, агресия. Нападам го. Блъскам по него. Ядосвам се. Защо само мен ме боли? Защо аз него обичам, а не личи той мен да ме? И след като съм му скочила да го дера, удрям и хапя, той ме поваля със само едно движение. Докато лежа в краката му и гледам червеното му скулесто лице, а в очите му зъл огън, осъзнах. С всяка изминала моя крачка през неговия свят, аз все повече се превръщам в него. Аз ставам самия Дявол. Той ловко ме манипулира и колкото повече се опитвам да спра и да се защита от това проклятие, той толкова повече успява. Може винаги да съм била зло, но той да ми го показва. Да е разбрал преди мен каква съм и да ми показва. Човек не приема лесно себе си, особено ако е различен. Но аз не. Аз го приех. Харесва ми. И на него също. Аз съм нещо повече от човек.

Аз съм Егосит.

Заключение: И аз не те обичам скъпи. Приличаме си.