Dance with the Devil

3 глава

-Дъщеря ни е сатанистка! Ти си виновен! Ти я направи такава!

-Защо пък аз да съм виновен? Да съм и тикал жертвени агнета в ръцете, за да изпълва ритуали?

-Откъде другаде ще го знае? Ти имаш тези странни интереси към окултното!

-За последен път, жено, това да си атеист, не е сатанинство!

-Неверник! Затова детето ни е приковано на легло! Заради твоето богохулство, научил си и дъщеря си!- изведнъж се оказах причина за поредния скандал между моите родители. Бях си в стаята, но стените ляха достатъчно тънки, за да чувам бурният скандал. Нашите си намираха всякакви причини, за да се скарат. Откакто брат ми- Йонг Дже, претърпя катастрофа и изпадна в кома, скандалите вкъщи са ежедневие. Единственото, което държи нашите далеч от развод съм аз и надеждата Йонг Дже да се събуди. Зарових глава под завивките. Вечерта не можеше да стане по-зле. Сложих си слушалки, опитвайки да спра звуците, идващи от кухнята. Затворих очи и просто се наслаждавах на хубавата мелодия, но в главата ми се въртяха само онези червени очи. Не след дълго заспах.

-Готова ли си да направиш сделка с дявола?- отворих очи, но вече не се намирах в стаята си. Бях по средата на тъмна стая. Не виждах нищо, но чувах онзи глас.

-Кой си ти?

-Този, който чакаше. Този, който може да промени живота ти. Този, който може да сбъдне всичките ти желания. – сънувах. Нямаше друго рационално обяснение за това, което се случваше в момента. Изведнъж усетих допир до бузата си.

-Кажи ми, На Ри, какво е твоето най-съкровено желание?- усещах дъха му до ухото си, но пред мен нямаше нищо, само тъмнина.

-Искам....Искам....- в този момент алармата ми звънна и аз подскочих. Изпитах доза облекчение, събуждайки се в стаята си. „Може би е от стрес" помислих си. Да, започвам да полудявам, защото съм адски стресирана. Тръснах глава и станах, за да се оправя за поредния училищен ден.

-Е, опита ли играта?- Джи На бе седнала до мен на обяд силно заинтересована от това дали съм направила ритуала.

-Да, но нищо не се случи.- излъгах. Не искам да ме помисли за откачалка.

-Да не би да си объркала някоя от стъпките?

-Не, следвах всичко, както ми го бе обяснила.

-Жалко. Сигурно е поредната глупава игра в нета. Тогава ще вървя.- Джи На си тръгна, когато не успях да задоволя изгарящото и любопитство. В същият момент към масата се запътиха Сол А и Джин- едни от най-близките ми приятели.