MISTAKE

1

Тъкмо пристигнах в училище, когато забелязах, че никое момиче не се е затичало към мене да ми прави комплименти за как съм изглеждал днес.

Това беше странно.

Обикновено, когато си едно от най-популярните момчета в училище всички идват при теб да ти правят комплименти.

Този ден не беше така...

Всички сякаш се опитваха да ме избягват и не си нямам и на представа защо.

А не би да съм сторил нещо?

Нищо не разбирам.

Както си вървях по коридора Касандра ме настигна.

Двамата с нея сме най-добри приятели още от както се помним.

Само тя единствена не ме избягваше от цялото училище.

-Вашите караха ли ти се за онази вечер?- попита ме тя.

-Коя вечер?- погледнах я объркано.

-Онази в дискотеката.

-За какво ми говориш в момента?

-Не си ли спомняш?! Оу ами... тогава нищо! Забрави!

Бях много объркан.

Тогава видях Лазур.

Сладкото момче от другия клас.

Бяха минали години и все още не знам защо изпитвам толкова голямо желание да го опозная.

Винаги беше толкова сериозен и винаги се правеше на недостъпен.

Беше много странна личност.

Но за това го харесвах толкова много.

Изведнъж Касандра ме издърпа в класната стая.

-Спри да се интересуваш от него!- заповяда ми гневно тя.

Това беше още по странно.

На нея никога не й пука за това че се интересувам от Лазур.

Какво се случва днес?

Сигурно и след като се прибера в къщи ще ми кажат нещо, което чак сега са се сетили да се оплакват.

Учителя дойде и започнахме часа.

Така ми продължи и целия ден.

Много презрителни погледи, Касандра карайки ме за стоя по-далеч от Лазур и скучни часове.

Най-сетне можехме да се приберем в къщи.

-Хей тази вечер ще може ли просто да си се прибера в къщи? Не съм в настроение за забавления.- отидох при Касандра и я попитах.

-Добре, но не върши глупости!- предупреди ме тя.

Казах й довиждане и си тръгнах.

И изведнъж видях Лазур, че върви на отсрещния тротоар.

По някое време лекичко го поглеждах.

Но той ме видя...