MISTAKE

6

Сутринта, след като се облякох, усетих аромата на вкусна закуска.

Тогава, незнайно защо, в главата ми се завъртяха мислите за Лазур и онази вечер.

Трябва да кажа на майка си истината за мен..!

Майка ми е мила и мъдра жена. Ще постъпи разумно.

Слязох по стълбите и отидох в кухнята.

-Мамо..- проговорих тихо.

-Добро утро, миличък!- майка ми, ми се усмихна.

-Ъмм... Мамо трябва да ти кажа нещо... много важно..-

Усмивката изчезна от лицето на майка ми.

-Седни.. Нека само да изключа котлона.- промълви тихо тя.

Послушах я и седнах.

Тя седна на стола до мен.

-Кажи ми какво те мъчи? - тя ме хвана нежно за ръката.

Погледнах я в очите, а после в пода.

Как по дяволите казваш на собствената си майка, че харесваш момче?!

- Мамо.. не мисля, че един ден ще ти доведа момиче у дома... - реших, че ще започна така, а ако не го разбере ще й го кажа направо.

- Защо? Да не би да искаш да сам до живот? Ами моите внуци? - майка ми се пошегува.

- Не, мамо, нямам това предвид..!

Тя ме погледна въпросително.

- Мамо, мисля, че съм влюбен в едно момче от училище... - изведнъж усетих чувството сякаш ми се плаче.

Погледнах към майка ми, уж само за секунди.

Тя беше толкова щастлива.

- М-мамо?? - попитах я объркан какво става.

- Ох, глупачето ми! Та това са страхотни новини! - тя плясна с ръце весело.

- Наистина?? - усмихнах се леко.

- Ами да! Ама сладък ли е?

Засмях се от въпроса на майка ми.

- Да, доста. - усмихнах се, леко замечтан.

- Това е страхотно! Много да внимаваш как се държиш с него! - подчерта строго тя.

- Разбира се, мамо.

- А приятелите ти знаят ли?

- Не, не знам дали ще мога.

- Миличък, най-добре е да им кажеш, поне да знаят какво да правят! А ако не те подкрепят то значи те са ти истински приятели. Но пък и без тях ти не си сам. - майка ми стана, целуна ме по челото и продължи да приготвя закуската.